— Ще изпратиш утре Утер начело на множеството хора. Когато види, че неприятелите се придвижват край реката, всички да се приближат на такова разстояние от тях, че да ги принудят да се устроят на стан. Щом се разположат в него, да оттегли хората, ала да държи противниците така изкъсо, че да не могат нито да мърдат, нито да препускат насам-натам. Тогава няма да има нашественик, който да не съжали, че се е озовал тук. И нека да ги притиска така в продължение на дванадесет дни. На тринадесетия, когато денят ще бъде ясен и хубав, въоръжи хората. Тогава ще видиш един аленочервен змей, който ще лети във въздуха между земята и небето. Като видите този символ на твоето име60, можеш да влезеш в сражение с пълната увереност, че твоите хора ще победят.
Двамата братя така и постъпили. Утер повел пълчищата и поставил неприятелите в голямо притеснение. Изминали дванадесет дни, а на тринадесетия, когато видели всички знамения да се появяват, те били готови за битка. Хората на Пандрагон смушкали здраво конете, които успели да съберат, и се понесли срещу саксонците. Като видял, че войската на краля вече е влязла в сражението, Утер със своите бойци връхлетял противника с не по-малък, ако не и с по-голям устрем.
Така, както сигурно сте чували, започнала битката при Солсбъри. Пандрагон загинал в нея, Утер спечелил победата, а мнозина — и бедни, и богати — се простили с живота си. Смъртта така вилнеела сред саксонците, че никой от тях не оцелял, защото или били избити до крак, или се изподавили в реката. Така приключила битката при Солсбъри.
След смъртта на Пандрагон победителят Утер бил провъзгласен за крал. Той заповядал да погребат всички тела на загиналите християни, така че всеки на свой ред се погрижил подобаващо за своя приятел. Сетне Утер наредил да донесат трупа на своя брат заедно с убитите воини и да изпишат върху гробницата името на всеки от тях, а на Пандрагон издигнал най-високата гробница, като забранил да вписват името му на нея с довода, че само пълни глупаци не биха разпознали, че е на брат му.
Като приключил с всичко това, Утер отишъл в Лондон начело на своята войска. Там той бил посрещнат от всички сановници на Светата Църква, които му поднесли короната. На петнадесетия ден от коронясването в двора му се явил Мерлин. Кралят го посрещнал с голяма радост, а Мерлин му казал:
— Искам да известиш на твоя народ какво споделих с теб по отношение на саксонците, когато се бяха насочили към твоите земи, а също и да изпълниш своята част от клетвата, която си дадохте ти и крал Пандрагон.
Сетне съобщил на Утер символиката на змея, който летял във въздуха, с думите:
— Да знаеш, че змеят бе дошъл, за да даде знак за смъртта на крал Пандрагон и твоето коронясване.
И както гласи мълвата, именно поради това новокоронясаният крал бил наречен Утерпандрагон.
Изминало много време, през което Мерлин бил в мир и съгласие с Утерпандрагон и неговия съвет. Един ден, когато владетелят бил в своето кралство, Мерлин го заговорил и му казал:
— Какво ще направиш за Пандрагон, който лежи в Солсбъри?
Утерпандрагон отвърнал:
— Ще направя каквото пожелаеш.
— Ти ми се закле, че ще построиш гробище. Аз пък обещах да сторя така, че то да пребъде, додето свят светува — припомнил му Мерлин. — Хайде, изпълни клетвата си и аз ще удържа на моята дума.
— Мерлине, но какво бих могъл да направя? — зачудил се Утерпандрагон.
— Запретни се да извършиш нещо нечувано, за което хората ще говорят вовеки веков — насърчил го Мерлин.
— На твое разположение съм — отвърнал му кралят.
— Чуй ме тогава — обяснил му Мерлин. — Проводи свои хора да намерят големи камъни в Ирландия. Сетне прати корабите си, за да докарат тези камъни оттам. Няма да има толкова големи канари, че да не мога да ги вдигна. Аз също ще отида там, за да им покажа какви точно да донесат.
Изпратил Утерпандрагон най-могъщите си кораби и голямо множество хора. Когато пристигнали на мястото, Мерлин им показал поредица от огромни камъни и им казал:
— Сеньори, ето ги камъните, които ще отнесете оттук.
Като ги видели, те сметнали, че говори детинщини, и му казали, че ако ще всички заедно да се хванат, пак няма да могат да помръднат дори един от тях:
— И, Бог да ни е на помощ, нито ще натоварим на корабите твоите камъни, нито сами ще се качим на тях.