— Значи идването ви е било напълно безсмислено — отвърнал им Мерлин.
Сетне работниците се върнали при Утерпандрагон и му разказали за невероятната работа, която Мерлин ги карал да извършат, а кралят им казал:
— Добре, потрайте, докато той си дойде.
Когато и той се появил, кралят му преразказал какво бил чул от своите хора, на което Мерлин отвърнал:
— От мига, в който те не се справиха със задачата, реших сам да изпълня моята клетва.
Тогава Мерлин със силата на своята вещина пренесъл камъните от Ирландия в гробището на Солсбъри. Те и до ден-днешен се намират там61. Когато пристигнали, Утерпандрагон заедно с голяма част от свитата си отишъл да ги види. Като ги съгледали, те възкликнали, че едва ли има човек, който да е виждал толкова големи камъни, и че дори една-единствена от тези канари едва ли би могла да бъде пренесена, пък ако ще и с усилията на целия народ. Хората най-много се дивели на това, как Мерлин е съумял да ги докара дотук, без никой да го е видял, нито разбрал. Мерлин от своя страна ги подканил да изправят камъните, защото щели да изглеждат далеч по-добре, ако са прави, отколкото полегнали. На което Утерпандрагон отвърнал:
— Това никой човек не може да стори, Бог ми е свидетел, освен ако ти не се заемеш.
— Отдръпнете се тогава и аз ще ги изправя — наредил им Мерлин. — Така ще съм изпълнил обета си към Пандрагон, че ще извърша в негова чест неща, каквито не биха могли нито да бъдат видени, нито разбрани.
Сетне Мерлин изправил камъните в гробището на Солсбъри. Така неговото дело се съхранило във вековете.
Мерлин обикнал много Утерпандрагон и му служил дълго, тъй като знаел, че и той споделял неговата обич. Един ден Мерлин го дръпнал настрана и му казал:
— Редно е да ти разкрия най-важното познание, което притежавам. Виждам, че тази страна изцяло ти принадлежи. И понеже те обичам, не съм искал да ми правиш каквито и да било признания. Ала нима не те спасих от попълзновенията на Енджис, който искаше да те убие? Само за това би трябвало много да ме обичаш. На което Утерпандрагон отвърнал:
— Няма твое нареждане, което аз да не изпълня, стига силите ми да го позволяват.
— Ако го изпълниш, ползата ще бъде изцяло за теб — насърчил го Мерлин, — защото ще те науча как без особени усилия да спечелиш обичта на Иисус Христос.
— Мерлине, кажи без притеснения всичко, каквото си наумил — призовал го кралят.
— Господарю — започнал Мерлин, — бих искал да си наясно, че знам всички извършени, казани и отминали неща, и това се дължи на дяволската природа, която притежавам. Ала нашият Господ, Който е тъй могъщ, ми даде способността да познавам и нещата, които предстои да се сбъднат. Поради това и дяволите ме изпуснаха от своята власт и аз никога не бих се подчинил на тяхната воля. Сега знаеш откъде идва умението ми да върша нещата, които върша.
Мерлин помълчал малко и продължил:
— Господарю, ще ти кажа онова, което нашият Господ иска да знаеш. А като го узнаеш, гледай да постъпваш винаги в съгласие с Неговата воля. Господарю, ти трябва да вярваш, че нашият Господ е дошъл на земята, за да спаси света, че е седял на Тайната вечеря и е казал: „Един от вас ще Ме предаде.“ И онзи, който извършил това престъпление, излязъл и си отишъл. Сетне станало така, че Бог приел смъртта заради нас. Ала един войник поискал тялото Му от човека, който притежавал властта да му Го даде, и Го снел от кръста, на който Той бил разпнат. После Бог възкръснал и след Божието възмездие този войник отишъл в една пустинна местност заедно с част от своето потомство и немалко други хора, които го съпровождали. Там ги налегнал голям глад и те се оплакали на рицаря, който бил техен господар, да се помоли на Бог, защото много страдали от тази беда.
Нашият Господ му заръчал да устрои трапеза в памет на Тайната вечеря. Рицарят имал един съсъд, който той положил върху трапезата, след като я застлал цялата с бяла покривка с изключение на мястото пред себе си. С помощта на този съсъд присъстващите били разделени на добри и лоши. Господарю, който можел да седне на тази маса, се изпълвали всички желания на сърцето му. На нея винаги имало едно празно място, символизиращо мястото, на което Юда седял по време на Тайната вечеря в деня, когато научил, че нашият Господ казва тези думи за него. Това място останало празно като символ на трапезата на рицаря, додето Господ не турил да седне на него друг човек, за да допълни броя на апостолите до дванадесет. Така нашият Господ изпълнил сърдечната молба на човека. На тази втора трапеза нарекли съсъда, от който извирала цялата благодат, Граал62.
61
Става дума за мегалитите край Стоунхендж, който се намира на 15 км от Солсбъри. — Б.изд.