След като помълчал малко, Мерлин завършил с думите:
— Аз заминавам и дълго време няма да се връщам тук.
— Но къде ще отидеш? — попитал го удивен кралят. — Нима няма да бъдеш в този град, когато ще идвам тук с целия си двор?
— Не, няма да бъда — отвърнал му Мерлин. — А и не бих могъл да бъда, защото искам хората от твоята свита да повярват в това, на което ще станат свидетели, а не да казват, че аз съм причината за всичко случващо се.
Така Мерлин се сбогувал с Утерпандрагон и отишъл в Нортумберландия при Блез, за да му разкаже за протеклите събития и за учредяването на тази трапеза. След време Утерпандрагон свикал своя съвет, на който дошли всички барони. Присъствал и херцог дьо Тинтагел, който довел със себе си своя син и съпругата си Игерна64.
Още щом я съгледал, Утерпандрагон се влюбил в нея, ала нито веднъж не показал чувствата си, освен че поглеждал с по-голяма възхита към нея, отколкото към останалите. Ала тя взела предпазни мерки, защото разбрала, че кралят я гледа с по-голяма възхита, отколкото другите жени. Имайки това наум, тя се стараела да го избягва колкото се може повече и да се явява възможно най-рядко пред очите му, защото била много достойна и красива, а също и вярна на своя съпруг жена.
Увлечен от любовта си по нея, а и в стремежа си да преодолее сдържаността й, кралят дарил накити на всички дами, а на Игерна изпратил такива скъпоценности, каквито смятал, че най-много ще й харесат. Тя не посмяла да откаже подаръка, защото всички останали приели кралските дарове. Взела ги, но почувствала в сърцето си, че кралят е проявил тази щедрост единствено заради нея и заради желанието си тя да приеме украшенията: друг път той не бил правил нещо подобно.
И тъй, Утерпандрагон, все още неженен, свикал своя съвет. Обладан от неудържима любов към Игерна, той не знаел какво да направи. Разпуснал се съветът, а кралят помолил своите барони да дойдат отново на Петдесетница. Съобщил го и на дамите и госпожиците, които го уверили, че с най-голямо желание ще дойдат отново. Сетне изпроводил с големи почести херцог и херцогиня дьо Тинтагел. На Игерна казал само, че отнасяла със себе си сърцето му, но тя изобщо не показала, че го е чула. Сбогували се, Игерна си заминала, а Утерпандрагон останал в Кардуел.
Ала където и да отидел, сърцето му било все при херцогинята. Така продължил да страда чак до Петдесетница. Ето че бароните и дамите отново се събрали при него. Кралят преливал от щастие, че Игерна била дошла, и на празника раздал много щедри подаръци на благородниците и техните дами. Когато седнали да пируват, кралят поставил херцога и Игерна срещу себе си. Както погледите, така и цялото му поведение били толкова красноречиви, щото у Игерна не останали никакви съмнения, че кралят е влюбен в нея.
След края на празника всеки тръгнал да се прибира у дома. Кралят обаче ги помолил и дори настоял да се върнат, когато им нареди: всички го уверили, че безпрекословно ще го сторят.
Утерпандрагон пребивавал в голяма безутешност през цялата година и взел, че се оплакал на двама свои близки, разкривайки им душащата го мъка по Игерна, а те му казали:
— Господарю, няма нещо, което да ни заръчаш и ние да не извършим, стига само да е по силите ни.
— Но какво бих могъл да направя? — продължил да се тюхка кралят.
— Повикай всички свои хора заедно с жените си в Кардуел — посъветвали го те — и им нареди да се подготвят, че ще прекарат тук петнадесет дни. По някое време все ще ти се отвори възможност да се видиш с Игерна.
Той така и сторил: разпратил вестители да ги повикат, и те дошли. Кралят отново раздал прекрасни дарове на благородниците и техните дами. Когато съветът се събрал, той преливал от радост. Поговорил си тогава с един свой съветник на име Улфин и го попитал как да постъпи, че любовта към Игерна да не го убие. А Улфин отвърнал:
— Трябва да си много кекав, за да умреш заради едното желание да си легнеш с жена, пък която и да е тя. Да вземем мен, който съм никой в сравнение с теб — ако се влюбя като теб, няма и да си помисля да умирам. Чуло ли се е някога жена, ухажвана и умолявана от човек, който има възможността щедро да възнаграждава хората около себе си, да е отказала на неговото желание? А ти си взел да се притесняваш!
64
Игерна или Игрена — латинизиран вариант на името Ейгир, известно още с английската си транскрипция Игрейн (Играйна). — Б.пр.