Тогава кралят му се примолил:
— Улфине, златни ти уста! Очевидно знаеш много добре какво трябва да се направи. Затова те моля да ми помогнеш по всякакъв начин, стига да е в твоите възможности. Вземи колкото искаш богатства от моята съкровищница и ги раздай на всички от нейната свита, пък и поговори на Игерна по начин, който прецениш, че ще бъде в моя изгода.
— Ще направя каквото мога — обещал Улфин.
Улфин и кралят се заели да изпълнят своя замисъл. По някое време Улфин казал на краля:
— Господарю, гледай да бъдеш заедно с херцога, а аз ще се постарая да поговоря с Игерна.
Кралят много се зарадвал и на него, и на свитата му, и дал на всички щедри дарове. Улфин успял да заговори Игерна и да й каже всичко онова, което смятал, че ще й направи най-силно впечатление, а наред с това на няколко пъти й поднесъл много красиви накити. Игерна се съпротивлявала и не искала да ги вземе. Накрая дръпнала Улфин настрана и го попитала:
— Улфине, защо искаш да ми дадеш тези накити и скъпи дарове?
А той й отвърнал:
— Заради твоя ум и голямата ти красота, а също и заради достойното ти поведение. Пък и аз не бих могъл да ти дам нищо, защото всички богатства на краля са твои, на твое разположение и на твоята воля.
— Какво? — извикала смаяна Игерна.
— Притежаваш сърцето на онзи, комуто всички хора в този град са длъжни да се подчиняват — обяснил й Улфин. — А неговото сърце е на твоите заповеди: по тази причина всички в този град зависят от твоето благоволение.
— За какво сърце ми говориш, човеко? — продължила да недоумява Игерна.
— За сърцето на краля — открил се най-сетне Улфин.
Тогава Игерна вдигнала ръка, прекръстила се и възкликнала:
— Господи, какъв предател е нашият крал, щом се преструва, че е пръв приятел на херцога, а всъщност иска да го опозори, а и мен — също. Улфине, гледай никога повече да не си споменал за това, защото, Бог ми е свидетел, ще кажа на моя съпруг. Достатъчно му е само да чуе за това, и ти ще си мъртъв. Уверявам те, че ще си премълча само този път.
На което Улфин отвърнал:
— Госпожо, за мен ще бъде чест да умра за моя господар. Никога никоя дама не е отклонявала желанието на краля да му бъде приятелка, а той те обича повече от всичко на тази земя — и живо, и мъртво. Но все пак се надявам, че се шегуваш. Госпожо, за Бога, бъди милостива към краля и знай, че не можеш да се защитиш срещу волята на владетеля.
— Не! — отвърнала през плач Игерна. — Стига Богу да е угодно, ще направя така, че никога повече няма да се появя там, където той би могъл да ме види.
Разделили се Улфин и Игерна. Улфин отишъл при краля и му предал какво му била казала неговата възлюбена, а той му отвърнал, че точно така би трябвало да говори една истинска дама:
— Продължавай обаче да си настоятелен пред нея.
Ден по-късно кралят седнал на трапезата, а херцогът се настанил до него. Пред краля имало прекрасна златна купа. Улфин веднага го посъветвал да изпрати тази купа на Игерна. Той изправил глава и рекъл:
— Сеньор херцоже, кажи на Игерна да вземе тази купа и да пие с най-добри чувства към мен. А аз ще й изпратя прекрасно вино по един от твоите благородници.
Без да усети каквато и да било уловка, херцогът възкликнал:
— Господарю, много ти благодаря! Знам, че и тя ще я приеме на драго сърце.
Тогава херцогът повикал едного от своята свита на име Бретел и му казал:
— Бретеле, занеси тази купа, дар от краля на твоята господарка, и й кажи да пие от нея с най-добри чувства към него.
Бретел влез купата, отишъл при Игерна и й рекъл:
— Госпожо, Утерпандрагон ти изпраща тази купа, а херцогът иска да я приемеш като дар от краля и да пиеш с най-добри чувства към него.
Като го чула, Игерна силно се засрамила, изчервила се, взела купата и отпила, а сетне понечила да я върне обратно. Бретел обаче я възпрял:
— Госпожо, господарят каза да я задържиш.
После Бретел се върнал при краля и му благодарил от името на Игерна, макар тя да не била промълвила и дума. След края на гощавката Улфин отишъл да види какво прави Игерна и я намерил дълбоко замислена. Тя му казала:
— Улфине, кралят много подло ми изпрати една своя купа. Но, кълна се в Бог, ще кажа на моя съпруг за срамната измама, която ми готвите двамата — ти и той.
На което Улфин отвърнал:
— Няма да направиш такава глупост, защото съпругът ти никога няма да ти повярва.