Выбрать главу

— Проклет да бъде, който прикрие истината от него! — извикала Игерна.

В това време кралят хванал херцога под ръка и му казал:

— Хайде да наобиколим нашите прекрасни дами.

— С удоволствие — съгласил се херцогът.

Двамата тръгнали от стая на стая. Ала той ходел така с единствената цел да види Игерна, и тя прекрасно го знаела.

Така целия ден Игерна прекарала в мъка и тъга, а през нощта херцогът се прибрал в своя дом. Още с влизането си я намерил да плаче в своята стая. Като я видял разплакана, той я взел в прегръдките си и я целунал, защото много я обичал, след което я попитал:

— Любима, защо плачеш?

А тя му отвърнала:

— Съпруже, повече не мога да крия от теб. Господарю мой, кралят каза, че е влюбен в мен. И всички тези съвети, които свиква, всички тези дами, които кани, всичко е единствено заради мен. Днес ти ме накара да приема неговата купа и ми нареди да пия с най-добри чувства към него. Заради всичко това бих предпочела да съм мъртва!

Като чул разказа на съпругата си, херцогът изпитал голяма болка, защото много я обичал, повикал хората от своята свита и им наредил:

— Сеньори, пригответе се да отпътуваме и не ме питайте защо, докато сам не ви кажа.

Както им наредил херцогът, така и сторили. Сетне яхнал коня си, подир него същото сторила Игерна и всички потеглили по възможно най-потайния начин. Така херцогът си отишъл в своето владение и отвел жена си и хората от свитата със себе си.

На сутринта, когато вече бил далеч, в града настанал голям смут и на краля било донесено, че херцогът си бил заминал. Това страшно го разгневило и той събрал своите барони:

— Сеньори — обърнал се той към тях, — посъветвайте ме как да постъпя след обидата, която херцогът нанесе на моя съвет.

Всички в един глас заявили, че е извършил голяма глупост:

— Изобщо нямаме представа как ще успее да се оправдае.

Така говорели, защото не знаели причината, поради която херцогът си бил тръгнал. Тогава думата отново взел кралят:

— Ще го повикам, ако сте съгласни, да дойде и да даде обяснение за произвола, който извърши, като си тръгна по този начин.

Всички изразили съгласие и одобрили казаното от краля. На това пратеничество заминали двама благородника, които препускали, докато не пристигнали в Тинтагел.

Още с идването си те намерили херцога и му предали посланието така, както им било заръчано. Като го чул, херцогът си дал сметка, че ще трябва да заведе и съпругата си, и затова отговорил на вестителя, че няма да дойде на съвета:

— Защото кралят ни стори такива неща — и на мен, и на моите близки, — че е грехота и да му вярвам, и да го обичам. Призовавам за свидетел Бог, Който знае много добре какво ми е сторил той в своето владение и защо е грехота както да му вярвам, така и да го обичам.

С този отговор пратениците отпътували от Тинтагел и не след дълго се явили пред краля. Тогава херцогът свикал най-доверените си хора и говорил пред тях. Обяснил им защо си е тръгнал от Кардуел и каква е била непочтеността на владетеля към неговата съпруга. Като го изслушали, всички възкликнали, че това, ако даде Господ, не ще се случи и че на краля трябва да бъде отмъстено, задето е извършил такова безчестие спрямо своя подчинен. После херцогът ги призовал:

— Сеньори, за Бога, помогнете ми да защитя владенията си, ако кралят реши да ме нападне!

Всички в хор му отвърнали, че няма да се поколебаят да го сторят.

Междувременно вестителите пристигнали в Кардуел, явили се пред краля и му предали отговора на херцога. Владетелят силно се разгневил и помолил своите барони да му помогнат, за да си отмъсти за унижението, което му бил нанесъл херцогът. Те му отвърнали, че няма как да му откажат, но го молят в името на благородството най-напред да му обяви война, чието начало ще бъде след четиридесет дни.

Кралят така и сторил, но призовал своите васали да се явят пред Тинтагел, за да воюват срещу херцога.

— Ще бъдем там, господарю! — отвърнали му те.

Тогава кралят изпратил свои вестители, за да обявят на херцога война, която щяла да започне след четиридесет дни. Херцогът започнал усилена подготовка да се отбранява. Вестителите се завърнали при краля и му известили, че херцогът щял да се съпротивлява. Като ги чул, той страшно се ядосал, нахокал бароните си и нахлул в земите на херцога начело на голяма войска. Като научил за приближаването му, херцогът се изплашил, не посмял да му се опълчи, а се оттеглил в една силна крепост, докато съпругата си изпратил в друга. Кралят се допитал до своя съвет, който го насърчил да обсади крепостта, което той и сторил.