Обсадил кралят своя херцог в неговата крепост, ала минало много време, без да успее да я превземе. На всичко отгоре бил много притеснен за любовта на Игерна. Така един ден, както седял в палатката си, той горчиво се разплакал. Щом го видели да плаче, хората му излезли до едного навън, оставяйки го съвсем сам. Като узнал това, Улфин, който по това време бил другаде, веднага отишъл при него. Заварил го облян в сълзи, натъжил се много и го попитал защо плаче. А кралят отвърнал:
— Плача за Игерна и виждам, че е по-добре да умра, защото вече съвсем съм изгубил и сън, и покой, които са необходими за всеки човек. Знам, че това ще ме вкара в гроба, затова имай милост към мен.
— Господарю, имаш много слабо сърце, щом се каниш да мреш заради една жена — опитал се да го утеши Улфин. — Де да беше тук Мерлин, щеше да ти даде добър съвет.
— Боя се, че май го ядосах — промълвил кралят, — защото изтече много време, откакто не се е вестявал, където и да отида. Може пък да не одобрява, че съм влюбен в жената на мой васал. Ала аз не мога повече! Не мога да се противя на сърцето си, а то пък ми казва, че не бива да продължавам войната.
На което Улфин отвърнал:
— Знам, че той те обича и ако е здрав и читав, ще дойде да ти даде съвет.
Така Улфин утешил краля и му казал да смени разплаканата си физиономия с весела, да изобрази голяма радост, след което да свика хората си и да прекарва времето заедно с тях: така голяма част от болката му щяла да се уталожи. Той пък отвърнал, че несъмнено така и щял да постъпи. С което разговорът им приключил.
Дълго време кралят продължавал да стои пред крепостта и да я обсажда, но така и не съумявал да я превземе. Един ден Улфин яздел на кон във военния стан, когато срещнал непознат човек. Ненадейно човекът се обърнал към него:
— Сеньор Улфин, бих искал да си поговорим насаме, но нека да е извън стана.
— На твое разположение съм — отвърнал му Улфин.
Двамата излезли извън лагера: човекът — пеша, Улфин — на коня си. По някое време Улфин слязъл от коня, за да разговаря с възрастния човек, и го попитал кой е, а той му отвърнал:
— Аз съм един старец, както сигурно си забелязал. Когато бях млад, хората ме смятаха за мъдрец. Сеньор Улфин, до преди малко се намирах в Тинтагел, но при мен дойде един човек, който ми каза, че вашият крал Утерпандрагон бил влюбен в една жена — тази на херцога. И сега опустошавал земите му, защото херцогът я бил отвел от Кардуел. Ако ми обещаете добро възнаграждение, ще ви посоча един човек, който ще позволи на краля да говори с Игерна и ще му даде добри съвети как да има успех в любовта.
Като чул тези думи, Улфин страшно се удивил откъде биха могли да му идват наум нещата, които изрича, и го помолил да му посочи човека, който ще даде съвети на краля. Човекът обаче го предупредил:
— Най-напред бих искал да знам какво ще е възнаграждението, което кралят ще му даде.
На което Улфин отвърнал:
— Като поговоря с краля, ще те намеря ли отново тук?
— Ще намериш или мен, или мой пратеник по средата на пътя между това място и войската.
Тогава Улфин се разделил с него и побързал да отиде при краля, за да му съобщи за думите, изречени от непознатия старец. Като ги чул, той се засмял и рекъл:
— Улфине, ако го видиш утре, ще го разпознаеш ли?
— Има си хас да не го разпозная! Той е просто един старец. Утре сутринта трябва да дойде там долу, за да се срещнем и да му кажа какво ще е възнаграждението, което ще му дадеш.
Кралят се разсмял и помислил, че това няма как да не е бил Мерлин. На сутринта препуснал към мястото, накъдето го повел Улфин. Още щом излезли от стана, срещнали недъгав мъж и докато минавали покрай него, той се провикнал:
— Кралю, ако Бог дари сърцето ти с онова същество, което то най-много обича, дай ми нещо, та и аз да съм ти благодарен.
Кралят се засмял и се обърнал към Улфин:
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Няма нещо, което не бих направил за теб, стига да е по силите ми — отвърнал му Улфин.
— Иди тогава — наредил му кралят — и се постави в услуга на този недъгав човек, кажи му, че не нося със себе си нищо друго, което да му дам.
Улфин веднага отишъл и седнал при човека. Като го видял да сяда до себе си, сакатият го попитал: