— Какво търсиш тук?
А Улфин му отвърнал:
— Кралят ме изпраща при теб, защото иска да съм на твое разположение.
Като чул това, недъгавият се засмял и казал:
— Кралят се е усетил! Той ме разпознава далеч по-добре от теб. Върни се при него и му кажи, че ще направи голяма грешка, ако все така гледа да наложи своята воля. Известявам му освен това, че е проявил добра интуиция, за която ще бъде възнаграден.
Улфин се върнал и разказал на краля какво му бил казал сакатият човек. Слушайки го, той възкликнал:
— Улфине, знаеш ли кой е бил този уродлив мъж, комуто те бях дал? Да знаеш, че това беше човекът, с когото си говорил вчера.
А Улфин му отвърнал:
— Господарю, нима един и същ човек би могъл да се обезобрази до такава степен?
— Това са номерата на Мерлин — обяснил му кралят, — който по този начин се глуми с нас. Още в мига, в който пожелае да разберем, че е той, ще ни даде много ясен знак за това.
Не след дълго Мерлин се явил пред кралската палатка в познатия на всички свой облик и попитал къде се намира кралят. Като чул това, владетелят толкова много се зарадвал, че не можел и дума да промълви. Сетне казал на Улфин:
— Сега ще се убедиш в онова, което ти казах за Мерлин, щом вече е дошъл тук.
На което Улфин отвърнал:
— Господарю, ще видя дали си извлякъл полза от това, че си пожелал да се подчиняваш на неговата воля. Защото няма човек на света, който по-добре може да ти помогне да спечелиш любовта на Игерна.
Тогава кралят отишъл в своята палатка и устроил голям пир в чест на Мерлин. Той от своя страна го попитал дали ще се закълне, че ще му даде каквото му бъде поискано.
— Ще се закълна без никакво колебание — отвърнал му кралят.
Тогава Мерлин се обърнал и към Улфин с въпроса дали и той ще стори същото. А Улфин му отвърнал:
— За мен е истинска мъка, че все още не съм се заклел.
Като чул тези думи, Мерлин се засмял и казал:
— Щом клетвите бъдат произнесени, ще ви съобщя кое как ще стане.
Утерпандрагон веднага наредил да донесат светините, положил ги върху една книга и двамата с Улфин, изпълнявайки желанието на Мерлин, се заклели, че кралят ще му даде каквото той пожелае. Щом полагането на клетвата приключило, Мерлин отишъл при краля и му казал:
— Господарю, ще е добре да отидеш по най-достолепния начин в крепостта, където се намира Игерна, защото тя е изключително почтена жена, изпълнена с вярност към Бог и своя съпруг. Ти обаче ще видиш колко е могъща моята власт да осъществя твоето желание.
Сетне обяснил най-подробно на краля:
— Господарю, ще ти придам външността на херцога, така че тя изобщо няма да те разпознае. Освен това херцогът има двама конника, които са му неотлъчни спътници: единият се казва Бретел, а другият — Журден. Ще сторя така, че Улфин да изглежда като Журден, а аз ще приема облика на Бретел и ще отворя портата на крепостта, където е Игерна, а сетне ще те заведа да легнеш с нея. Ала ще трябва да си тръгнеш много рано призори, защото ще получиш много жестоки новини. И гледай да не кажеш на никого къде отиваш!
Кралят обещал, че никому няма и думичка да промълви, след което Мерлин ги подканил:
— Да вървим, а аз ще ви променя физиономиите по пътя.
Кралят побързал да изпълни по най-бързия начин всичко, което Мерлин му бил заръчал. По някое време Мерлин отишъл при него и му казал:
— Аз свърших моята работа. Не забравяй ти да свършиш своята.
Сетне препуснали и яздили, додето не се озовали в близост до Тинтагел. Тогава Мерлин рекъл на краля:
— Господарю, остани тук, а ние с Улфин ще пообиколим малко.
Не след дълго Мерлин се върнал при краля с някаква трева в ръце.
— Господарю, натрий си лицето с тази трева — казал му той.
Кралят я взел и още щом си натрил лицето, тутакси приел облика на херцога. Мерлин от своя страна се превърнал в Бретел, а Улфин съответно в Журден. Сетне се отправили към Тинтагел и наредили да им отворят портите. Един от стражите побързал да съобщи на херцогинята, че господарят се бил върнал.
Кралят влязъл в града, а Мерлин го отвел в двореца, ала първо го дръпнал настрана и настоял да си придаде възможно най-радостен вид. Така тримата стигнали до покоите на Игерна. А още щом научила, че херцогът се бил върнал, Игерна възлегнала върху ложето. Когато Утер я видял да лежи толкова красива, кръвта в жилите му мигом кипнала. Мерлин и Улфин помогнали на владетеля да се събуе по най-бързия начин и да се мушне до херцогинята.