Утерпандрагон и Игерна прекарали заедно този нощ. За това време тя заченала наследник, който впоследствие бил наречен крал Артур. Призори дошли новини, че херцогът е убит, а крепостта му — превзета. Като научили за това, Мерлин и Улфин накарали господаря си да стане и да се облече с най-голямата бързина, на която бил способен. На тръгване кралят целунал Игерна. Когато се озовали насред полето, Мерлин му съобщил:
— Кралю, аз удържах на думата си. Очаквам и ти да сториш същото. Освен това искам да знаеш, че Игерна е заченала твой наследник. Така че опиши прекараната нощ и нека този запис да остане мое притежание.
— Ща ти го дам — отвърнал му кралят, — защото такава е била моята клетва.
Така Улфин записал разказа за зачеването на детето. А Мерлин дръпнал краля настрана и му рекъл:
— Господарю, Игерна не бива в никакъв случай да узнае нито че си я изиграл, нито че си я заплодил. Това ще бъде нещото, което най-много ще я склони да се подчини на твоята воля. А и така ще ми помогнеш и аз да се сдобия с дете.
Сетне Мерлин се сбогувал с краля, който се върнал във войската, а той се упътил към Нортумберландия при Блез. Кралят побързал да свика хората от своята свита, за да ги попита как според тях би трябвало да се държи при новите обстоятелства. А те му казали:
— Господарю, съветваме те да сключиш мир с херцогинята и с васалите на херцога, защото това ще ти донесе само почести и уважение.
Тогава кралят им наредил да се отправят към Тинтагел, за да преговарят с херцогинята.
— Кажете й, че няма сили да се бори с мен — настоял той.
Освен това заповядал да й известят, че ако съветът й стигнел до същия извод, той щял да сключи мир в нейна изгода.
Бароните потеглили към Тинтагел, а кралят останал насаме с Улфин и му казал:
— Улфине, какво ще ме посъветваш за този мир? Струва ми се, че ти вече си го договорил.
— Ако съм го договорил — отвърнал Улфин, — би трябвало да знаеш дали ти харесва, или не.
— Да, харесва ми — заявил Утерпандрагон.
Тогава Улфин му казал:
— Господарю, не се бъркай повече в тези преговори, а само накрая обяви, че утвърждаваш договореното. Аз ще ти я доведа.
Кралят го обсипал с горещи молби да го стори.
Междувременно кралските пратеници пристигнали в Тинтагел, срещнали се с херцогинята и васалите на херцога и съобщили новината, че херцогът бил убит, и то изцяло по негова вина, след което заявили, че кралят приемал това с прискърбие и че щял да сключи мир с херцогинята и нейните васали. Те били наясно, че нямат сили да се защитават срещу войските на краля, а от друга страна, той им предлагал мир. Затова казали, че искат да се посъветват.
Оттеглили се васалите на херцога заедно с вдовицата му в една стая и след като се посъветвали, решили, че трябва да сключат мир и че от двете злини трябва да изберат по-малката. Като чула съвета им, херцогинята заключила:
— Сеньори, ще се придържам към вашето решение, защото не мога никому да имам по-голямо доверие, отколкото на вас.
Сетне съветниците се завърнали и думата взел един от най-мъдрите измежду тях, задавайки на кралските пратеници следния въпрос:
— Сеньори, какво обезщетение ще благоволи кралят да заплати на моята господарка за смъртта на съпруга й?
— Уважаеми сеньор — отвърнали те, — нямаме представа каква е волята на нашия господар по този въпрос. Но кралят каза, че ще постъпи така, както неговите хора го посъветват.
— Нямаме повече въпроси — заявили съветниците.
После се условили за нова среща петнадесет дни по-късно. Така денят бил определен и пратениците се върнали при краля, за да му разкажат как са протекли преговорите.
Нямало как, кралят трябвало да изчака тези петнадесет дни, през които си говорил за много неща с Улфин. Междувременно херцогинята поискала от краля разрешително, за да се яви в уречения ден в неговата войска за подписването на мирния договор. Кралят заявил, че той ще уреди безопасното й преминаване и изпратил своите барони да я съпроводят. Когато пристигнала в стана, кралят свикал на съвет всички свои барони. Там той попитал хората на херцогинята какво обезщетение е готова да приеме за смъртта на своя съпруг. Съветниците на дамата отвърнали: