В този сценарий откриваме съставките на първоначалната символична система, която вече описахме: съда; рибата27 като заместител на кръвта-просфора; покривката на масата кореспондира с плащаницата, в която е било увито тялото на сваления от кръста Иисус; кърпата върху съда е аналог на камъка-дискос, с който Йосиф покрива гроба на Иисус. От съда се носи приятна миризма, но я усещат само седналите на трапезата на Йосиф. Мнозина други не биват допуснати. Петър, един от праведните сътрапезници, обяснява, че съдът не позволява на грешник да седне на масата, нито да остане в присъствието на свещения съд. За сметка на това радост изпълва душата на благочестивия, когато застане пред съда. Затова го наричат Граал28.
Доколкото осъществява връзката на Йосиф с Бог, Граалът се явява своеобразен резонатор на Божия глас, представян често и като Светата Троица. Именно той предсказва, или по-точно предначертава бъдещето. По негова диктовка Йосиф напътства Брон да се изсели с дванадесетте си сина на Запад и да съхранява там Граала, докато настъпи моментът тази роля да поеме негов внук, бъдещият син на Ален Дебелия. Както ще разберем от третата част, въпросният внук на Брон е Персевал.
Освен че материализира гласа Божи, Граалът се оказва и Божия книга. Иисус говори за Граала, който Йосиф трябва да предаде чрез Брон на племенника си Ален, като за предмет, върху който е изписано Христовото житие: „А когато ти вече ще си му изложил всичко и ще си го обучил, покажи му своя съсъд и му кажи да прочете написаното от Мен във вътрешната му част, защото то ще затвърди неговата вяра“ (с. 96). „Робер дьо Борон“ разказва историята на Граала по образеца на евангелските разкази. Нещо повече, самият Граал се превръща в книга29 за живота на Иисус. Вече видяхме как съдът с кръвта (sans) на Иисус разкрива дълбокия смисъл (sens) на Божествената Му природа. Йосиф събира в Граала кръвта от тялото Христово, която иначе би потънала в земята. Тази първа връзка между съда и неговото съдържание Робер дьо Борон надгражда и с втора — между Христовото тяло и своя разказ. Кръвта в Граала става метафора на смисъла на книгата за Иисус. Нещо повече, структурата на тази книга е в пряка връзки с тялото Христово. Кръвта се стича от пет рани на прикования на кръста Иисус: „От пет места изтече кръвта на Моето тяло“ (с. 55). В края на Йосиф „Робер дьо Борон“ изброява пет сюжетни линии на своя разказ и изрично подчертава, че ако не следва всяка една от тях, читателят ще изпусне връзката между тях и смисъла на цялото:
В разказа се споменава още, че онзи, който иска да узнае тази история докрай, ще трябва да научи какво се е случило с Ален, сина на Брон, къде бил отишъл той и къде щял да бъде намерен. Редно е освен това да се осведоми какво е станало с Мойсей и да може да докаже това чрез своя разказ. Трябва, разбира се, и да му е известно къде се е озовал Богатият Рибар, но и да може в едно разумно изложение да отведе при него оногова, комуто е било писано да отиде там. Всички тези четири описания трябва да се съберат в едно. Аз ще съчетая тези четири части в едно повествование още и поради това, че съм ги извлякъл от един общ разказ. А това е разказът за всемогъщия Бог.
Ала засега ще се заема с изложението на петата част, а четирите ще оставя настрана, додето не се върна към тези предания и това произведение, разработвайки ги отделно едно по едно. Но ако след това ги изоставя, вие така и не ще узнаете нито какви събития са протекли, нито защо съм ги разделил по този начин (с. 102).
Когато „Робер дьо Борон“ изтъква необходимостта да събере в едно отделните части на своя разказ, той застъпва вече позната ни логика за единството на романното повествование. В началото на своя роман Ерек и Енида Кретиен дьо Троа я нарича cnijfinture — свързване. Сцеплението на отделните части на романа и връзката на материалната природа на предметите с тяхната символика са формално аналогични процеси. Анонсът на „Робер дьо Борон“ за хода на повествованието след края на първата му част е съзвучен с описанието на петте кървящи рани от началото на разказа. Това съзвучие прокарва връзка между Христовото тяло и Граала, а разкриването на нейния смисъл се явява основна цел на повествованието. Виждаме каква е логиката на книгата — да спои разнородните елементи в едно смислово цяло. Гарант за тази спойка е християнската символика на Граала, резултат от наслагването на пет основни пласта: 1) съд, с който Иисус освещава храната по време на Тайната вечеря; 2) ваза, в която Йосиф събира кръвта от прободеното тяло на Иисус; 3) сакрален предмет, посредством който Йосиф общува със своя Бог; 4) реликва, преклонението пред която поставя началото на богослужението; 5) книга за живота и деянията на Иисус Христос. Тази многопластова символика е плод не на богословска екзегеза, а на разказ, който свежда романа до легендата и евангелието. В крайна сметка този разказ илюстрира определени богословски догми, но в същото време ги оцветява и обогатява със средствата на художествената измислица.
27
Ще напомним, че в ранното християнство рибата е символ на Иисус Христос. Гръцката дума ΄ιχθύς (риба) е тълкувана от първите християнски общности като кодово име на Христос: ΄Ιησΰς Χριστός, Θεοΰς Υίός, Σωτήρ (Иисус Христос, Син Божи, Спасител). Освен това в средновековната иконография на мотива за Тайната вечеря на масата на Иисус често се вижда чиния с риба.
29
Относно широкото разпространение на метафората на книгата през Средновековието вж. класическия труд на Е. Р. Курциус