Крал Ниотрес от Гарлерот взел втората дъщеря на име Батарда. А третата дъщеря носела името Морга. По съвет на приятелите си тя била изпратена да учи в женски манастир. Ученето така й споряло, че овладяла много добре някои науки, и най-вече астрономия и физика, служела си с тях много добре, додето хората толкова се удивили от нейните умения, че я нарекли феята Моргана. Кралят не пропуснал да даде образование и на другите си деца.
И тъй, кралят взел Игерна за съпруга. Една нощ, докато лежал до нея, той я попитал от кого носи дете, защото не би могла да забременее нито от него, нито от херцога, който доста време преди смъртта си не си бил лягал с нея. Тогава кралицата заплакала и казала:
— Господарю, ако ми обещаеш, че няма да ми посегнеш, ще ти кажа истината.
— Можеш да ми кажеш всичко — отвърнал й кралят.
Като чула, че кралят я насърчава да говори, без да се страхува, тя се зарадвала и му разказала, без да преиначи нищо от това, което той вече прекрасно знаел, как един мъж в облика на предишния й съпруг бил легнал с нея в покоите на херцога. Когато свършила своя разказ, кралят казал:
— Трябва да внимаваш никой да не научи за това, защото ще бъдеш опозорена. Тъй като с право можем да смятаме, че това дете не е нито мое, нито твое, моля те да го дадеш на човек, когото ще ти посоча, така щото никой повече да не чуе нищо за него.
— Господарю — отвърнала му тя, — с мен и всичко, което ми принадлежи, можеш да постъпваш, както намериш за добре.
Тогава кралят отишъл при Улфин и му предал целия си разговор с кралицата.
— Сега можеш да видиш, господарю — отвърнал му той, — колко умна и вярна съпруга е тя, след като не е посмяла да те излъже за една толкова голяма и мрачна тайна. Ала ти очевидно чудесно си свършил работата на Мерлин, защото инак той не би могъл да се сдобие с дете!
Всичко вървяло по този начин в продължение на шест месеца, когато Мерлин трябвало да се върне. Той удържал на думата си и с пристигането си тайно се срещнал с Улфин, за да научи от него каквото му било необходимо, а Улфин му казал истината за всичко, което знаел. Поговорили си те, а после кралят го изпратил да потърси Мерлин. Събрали се тримата и владетелят разказал на Мерлин как бил уредил нещата с кралицата и как, оженвайки се за нея, бил договорил мирното споразумение.
На което Мерлин отвърнал:
— Господарю, Улфин е освободен от своя грях, който си навлече, уреждайки любовните ти отношения с кралицата. Ала аз още не съм освободен от прегрешението, че с моите хитрини ти помогнах да я измамиш и допринесох за зачеването на детето, което тя носи и чийто баща си остава загадка за нея.
— Ала ти си толкова умен — отбелязал кралят, — че при всяко положение ще съумееш да се отървеш.
— И все пак се нуждая от помощта ти, господарю — отвърнал му Мерлин.
Кралят заявил, че на драго сърце ще стори каквото е необходимо, след което Мерлин продължил:
— Господарю, в този град има един свестен мъж с добродетелна съпруга, която току-що е родила син. Човекът изобщо не е богат. Искам да му осигуриш достатъчно пари, за да даде той своето дете за отглеждане на неизвестна нему жена и да приеме друг младенец, който да бъде захранен с млякото на собствената му жена.
— Разбира се! — бил отговорът на краля.
Сетне Мерлин отишъл при Блез в Нортумберландия, а кралят повикал въпросния човек, който се оказал рицар, и го посрещнал с голяма радост. Рицарят не можел да разбере защо е цялата тази суетня наоколо. По някое време кралят се обърнал към него:
— Любезни приятелю, има едно нещо, което искам да споделя с теб, но трябва да пазиш казаното в пълна тайна.
— Господарю, ще направя всичко, както пожелаеш — отвърнал му той.
— Присъни ми се прекрасно видение, че съпругата ти е родила син.
— Това е самата истина, господарю.
— В такъв случай — рекъл кралят — искам да отбиеш своя син от майка му и да го пратиш за отглеждане на друга жена по твой избор, а на съпругата си да дадеш младенец, който ще ти бъде донесен от един човек. Ще го вземеш и оставиш на жена си да го откърми.
— Съгласен съм — отвърнал рицарят.
Сетне се прибрал у дома и убедил съпругата си да изпратят своя син за отглеждане при други хора в града. Отбила го тя, но се почувствала много посрамена.
Междувременно настанал и часът кралицата да ражда. В деня преди това Мерлин се явил тайно в кралския двор и провел с Улфин следния разговор: