— Улфине, безкрайно съм доволен от краля: той много ловко успя да постигне онова, за което го бях помолил. Кажи му сега да свърши две неща: да отиде при кралицата и да й съобщи, че утре след полунощ ще й се роди дете; после да я убеди, че трябва да го даде на първия мъж, когото срещне извън покоите си. На мен ми е време да си тръгвам.
— Няма ли да разговаряш с краля? — зачудил се Улфин.
— Не и този път — отвърнал Мерлин.
Улфин побързал да отиде при краля и да му предаде думите на Мерлин. Кралят от своя страна влязъл при кралицата и й казал:
— Мила съпруго, тази нощ ще се сдобиеш с дете. Дай го на някоя от твоите доверени дами да го изнесе от покоите; нареди й да го предаде на първия мъж, когото срещне.
— Ще го сторя непременно — отвърнала му тя, — стига Господ да ми даде живот.
Така приключил техният разговор. Кралицата родила точно в часа, който кралят й бил посочил, а после го дала на една от своите придворни дами с думите:
— Госпожо, вземи моето дете, отнеси го до вратата и го дай на мъжа, който ще намериш там.
Дамата сторила точно както господарката й била наредила. Отворила вратата и дала детето на един изключително красив мъж, когото заварила там, но когото никога преди не била виждала: това бил Мерлин. Той тутакси отишъл при рицаря, който трябвало да бъде негов пазител, и му казал:
— Нося ти това дете и те моля да го отхраниш и отгледаш по-щедро дори от собственото си дете. Искам да знаеш, че аз съм Мерлин и че това дете принадлежи на крал Утерпандрагон: един ден то ще бъде владетелят на тази страна. И на всяка цена да го кръстиш!
— Господарю, ще сторя всичко на драго сърце! — възкликнал рицарят. — А какво име да му дам?
— Ще се казва Артур. А сега си тръгвам, защото нямам какво повече да правя тук.
Така двамата се разделили. Всъщност човекът, комуто било дадено детето, се наричал Ентор68. Той отишъл при съпругата си и й казал:
— Съпруго, ето го детето, което те помолих да приемеш.
— А кръстено ли е? — било първото, което тя попитала.
— Да, и името му е Артур.
Тя го поела да го накърми.
Дните се нижели. Дълго време Утерпандрагон управлявал своята страна, но легнал тежко болен. Тогава на много места във владенията му се надигнали саксонците, поради което свикал бароните на съвет. Те му казали, че стига да може, трябва да им отмъсти. Той ги призовал да отидат на война, както е редно едни благородници да постъпват за благото на своя владетел. А те му отвърнали:
— Разбира се, че ще отидем.
И наистина отишли, ала били разгромени. Кралят изгубил по-голямата част от своите хора.
Когато до него достигнали новините за поражението, той много се разгневил. Събрали се при него оцелелите от полесражението. А саксонците, почувствали се веднъж победители в битката, набрали още по-големи пълчища и още повече усилили своята мощ.
Мерлин, който, разбира се, знаел всичко, дошъл при Утерпандрагон, който вече почти бил изминал земния си път. Като разбрал, че Мерлин е дошъл, той искрено му се зарадвал. Още с идването си Мерлин му казал:
— Господарю, много си уплашен.
А кралят му отвърнал:
— Мерлине, как няма да съм уплашен, когато съм нападнат. Онези, които би трябвало да ми служат, съсипаха цялото ми кралство, а моите хора са разгромени и избити. Моля те, посъветвай ме какво да правя при това положение.
— Ще ти дам съвет — насърчил го Мерлин. — Събери своите хора, нареди да те качат на носилка и върви да се биеш срещу неприятелите: помни, че ще ги победиш. А след сражението раздай всичките си съкровища и приеми смъртта.
— Мерлине, как е детето, което ти поверих? — попитал го кралят.
— Пораснало е голямо и красиво, и е добре отгледано — бил отговорът му.
— Мерлине, а ще те видя ли някога?
— Да, един път, не повече.
Разделили се кралят и Мерлин. Владетелят свикал своите хора и им заявил, че отива да се бие с неприятеля. И наистина, качен на носилка потеглил към бойното поле. Срещнали се със саксонците, влезли в битка с тях и ги победили за утеха на своя владетел, след като избили несметен брой врагове. В страната на краля се възцарил мир, а неприятелите били разгромени.
Кралят се завърнал в Логрия. Спомнил си тогава какво му бил казал Мерлин и раздал цялото си богатство, подпомогнат от съвета на служителите на Светата Църква. Така постъпил кралят — раздал всичко, каквото притежавал, без да остави нищо за себе си, показвайки с това смирението си пред Бог. Сетне болестта му се утежнила, а в Логрия заприиждали тълпи хора, нажалени от наближаващата му смърт, защото виждали, че тя е неминуема.
68
Наричан още Ектор, Хектор, Антор, Екторий. Баща на Кей (или Ке), когото впоследствие крал Артур ще направи свой сенешал, т.е. свой пръв министър. — Б.пр.