Положението му вече било толкова тежко, че изгубил дар слово и от три дни не можел да говори. Тогава в града дошъл Мерлин, който, разбира се, всичко знаел. Бароните го поканили на своя съвет и му казали:
— Мерлине, кралят, когото ти толкова много обичаше, май е мъртъв.
Ала Мерлин им отвърнал:
— Изобщо не сте прави. Никой не умира, ако свършва така красиво, пък и той все още не си е отишъл.
— Мислим, че е — настояли те, — защото от три дни дума не е промълвил. Няма и да промълви занапред.
— Не, ще промълви — отвърнал им Мерлин — стига Бог да иска това. Елате с мен, аз ще го накарам да проговори.
— Това би било най-голямото чудо на света — възкликнали те, а Мерлин им отвърнал:
— Хайде, идвайте, ще го накарам да проговори.
Отишли те в покоите, където лежал кралят, и отворили всички прозорци. Владетелят погледнал към Мерлин, обърнал се към него и — по всичко изглеждало — го познал.
— Който иска да чуе думите му — рекъл Мерлин, — нека да се приближи и ще ги чуе.
— Мерлине — отново се учудили присъстващите, — нима мислиш, че той може да говори?
— Ще се убедите сами — отвърнал им Мерлин.
Обърнал се към краля и много тихо му прошепнал на ухото:
— Утерпандрагоне, ти си заслужи наистина прекрасен край, стига душата ти да е същата, каквато е видимостта на делата ти. Сега мога да ти кажа, че твоят син Артур ще бъде владетел на тази страна след теб и ще попълни Кръглата маса, която ти основа.
А Утерпандрагон му отвърнал:
— Мерлине, кажи му да се моли на Иисус за мен.
— Сеньори, чухте последната дума на краля. Той няма да проговори никога повече.
Така през нощта приключил животът на краля, а смъртта му била отбелязана с велики почести.
Утерпандрагон оставил страната си без наследник и на следващия ден бароните се събрали, за да обявят новия крал, ала така и не можели да постигнат съгласие. Тогава Мерлин им казал:
— Сеньори, ако ми се доверите, ще ви дам добър съвет. Знаете, че наближава празникът на Рождество Христово. Отправете към нашия Господ молитвите си и нека както Той е бил роден от Дева Мария, така сега вие да получите от Него ясен знак, чрез който народът да види и разбере, че с Неговата воля сте направили своя избор на крал. Обещавам ви, че ако постъпите по този начин, нашият Господ ще ви даде истински знак за Своята воля.
— Няма жив човек, изпълнен с вяра в Бог — отвърнали бароните, — който да не приеме твоя съвет!
Всички приели съвета на Мерлин. Той пък си взел сбогом с Улфин, който го помолил да се върне по Рождество, за да види дали казаното от него ще се окаже вярно. Ала Мерлин му отвърнал:
— Няма да се връщам преди края на избора.
Сетне отпътувал при Блез, давайки съвет на всички останали да се съберат в Логрия, за да видят по Рождество избора на Иисус: хората разбрали и приели да бъде така. После зачакали да дойде Рождество.
Междувременно Ентор бил отгледал детето, хранейки го единствено с млякото на своята жена, додето то не се превърнало в красив младеж. Всъщност Ентор не знаел кого обича повече — своя собствен син или повереното му дете. Да не говорим, че никога не го наричал по друг начин, освен свой син: пък и юношата нямал съмнения, че е точно такъв.
На празника на Вси Светии преди Рождество Ентор посветил сина си в рицарско звание, а в навечерието на празника юношата, както всички останали рицари, дошъл в Логрия. По това време — все с намерението да уредят нещата съгласно съветите на Мерлин — там се било стекло духовенството от цялото кралство, а също и бароните, имащи поне някакво влияние.
Та когато се насъбрали, те били в празнично настроение и се обръщали в молитвите си към нашия Господ да им изпрати човек, способен да поддържа християнската вяра. Започнала първата литургия. Когато свършила, едни се разотишли, но други останали край катедралата. Тогава един от най-мъдрите мъже в страната се възправил и преди да е започнала втората литургия, заговорил пред множеството:
— Дами и господа, молете се на нашия Господ да ни изпрати крал и водач, който да бъде крепител на Светата Църква и пазител и спасител на народа. Ние не сме в състояние да се споразумеем за неговия избор, защото не сме достатъчно мъдри: затова нека сега се помолим на нашия Господ да ни изпрати знамение, с което на днешния ден ще можем да го разпознаем.