Архиепископът подел втората литургия и стигнал до четенето на евангелието. Когато стигнали до евхаристията — а това било вече на разсъмване, — се появила голяма квадратна каменна канара със забита в нея наковалня, а в наковалнята бил втъкнат меч. Хората, които видели това чудо, се завтекли към църквата, за да го съобщят на народа. Архиепископът излязъл навън, носейки светена вода и скъпоценни реликви. Отишъл да види камъка, напръскал го със светената вода и изрекъл онова, което било изписано върху меча: то гласяло, че който съумее да го извлече от канарата, ще бъде крал по волята на Иисус. След като прочел тези думи, архиепископът ги оповестил на народа. Пред канарата била поставена стража, а всички се отправили обратно към църквата, пеейки: Слава Тебе, Господи!
Мъдрият мъж, който малко преди това бил говорил пред множеството, им рекъл:
— Сеньори, Бог отвърна на нашите молби, като ни изпрати чудо! Моля ви, нека никой да не оспорва този избор.
Всички видни мъже заявили, че искат да изтеглят меча със силата, която притежават. Ала думата взел архиепископът, който им рекъл:
— Сеньори, у вас няма толкова мъдрост, колкото бих желал! Уверявам ви, че в тези неща богатството и знатният произход не струват нищо, ако не са съчетани с Божията мощ. Моята вяра в Него е такава, че съм убеден в едно: ако избраникът Му все още не е роден, то мечът няма да бъде изваден от канарата, докато в края на краищата той не дойде и не го извлече оттам.
Благородниците се съгласили и заявили, че мислите му са основателни: затова щели да се придържат към неговата воля. Архиепископът се зарадвал да чуе това и казал:
— Сеньори, искам да изпитам стотина от най-видните благородници, за да науча дали ще могат да го изтеглят от камъка.
И те се опитали, ала никой не успял да го стори. Тогава свещеникът призовал всички присъстващи да опитат силата си, което те и направили, ала отново без успех. Разочаровани от напразните си усилия, те се разотишли по домовете, за да закусят, а после излезли в полето, за да участват в един турнир.
След като се сражавали известно време, те разменили щитовете си със своите оръженосци и отново подновили турнира. Ала така се увлекли в битката, че тя се превърнала в безразборна схватка, в която побързали да се включат, грабвайки оръжията си, и останалите граждани.
Ентор бил произвел старшия си син Кей в рицарско звание на празника Вси Светии преди Рождество. Кей изпратил брат си Артур да донесе от дома меча му. Артур отишъл в дома му, ала така и не успял да го вземе, защото стаята, в която се намирал, била заключена. Затова се върнал при катедралата и измъкнал забития в канарата меч, скрил го под диплите на дрехата си и се завтекъл към своя брат. Като го видял, той го попитал:
— Къде ми е мечът?
— Не можах да го взема, но ти нося друг — отвърнал Артур.
— И откъде го взе?
— Измъкнах го от камъка, който се намира пред катедралата.
Кей го взел, сложил го под гънките на туниката си и го показал на своя баща. Като го видял, той го попитал:
— Откъде си взел този меч?
— От камъка пред катедралата — отвърнал Кей.
— Не ме лъжи, защото като науча истината, ще изгубиш любовта ми завинаги — развълнувал се Ентор.
— Артур ми го даде, когато го пратих да вземе моя меч. Не знам откъде го е взел.
При тези му думи Ентор възкликнал:
— Дай ми го веднага, синко! Ти нямаш никакво право да го държиш!
Сетне повикал Артур и му рекъл:
— Скъпи сине, занеси този меч там, откъдето си го взел.
Артур взел меча и го забил обратно в камъка. Ентор извикал на Кей:
— Хайде, измъкни го, ако можеш!
Той отишъл, ала не могъл да го измъкне. Тогава Ентор се обърнал към Артур:
— Каква полза ще имам, ако те направя крал?
— Такава, каквато заслужава да има моят баща — отвърнал му Артур.
— Аз не съм твой баща, а само твой хранител и възпитател — признал му Ентор.
Като чул това, Артур се разплакал. Ала баща му се заел да го утешава и му казал, че ако стане крал, трябва да назначи Кей за сенешал и да не го снема от този пост дори в случай, че извърши престъпление:
— Въпреки че е глуповат и прост, ще трябва да го търпиш, защото недостатъците си е наследил от жената, която го е откърмила. Всъщност заради теб той е бил лишен от една по-добра природа.