— Сеньори, вие не сте добри християни, ако се обявявате против волята на нашия Господ! — повишил глас архиепископът.
— Не искаме да му се противопоставяме, но направи ни и ти някои отстъпки! — настояли бароните. — През каквото и изпитание да е преминал този младеж, ние не знаем почти нищо за него! Молим те, преди да бъде коронясан за крал, позволи ни да го изпитаме що за човек смята да бъде той, и макар засега да сме в почти пълно неведение, когато видим начина, по който действа, все някой от нас ще бъде в състояние да разчете бъдещите му намерения.
— Съгласни ли сте — предложил архиепископът — да отложим избора и коронясването му до Петдесетница?
— Съгласни сме, сеньор — отвърнали те, — но само в случай, че той се окаже негоден да бъде наш крал.
Изчакали до следващия ден, когато Артур отново бил отведен до канарата. Той изтръгнал меча от нея, както го бил правил и преди, и тогава присъстващите го вдигнали на ръце и го приели за свой крал. Сетне настояли да остави меча обратно и да говори с тях. Той отговорил, че на драго сърце ще го стори, с думите:
— Сеньори, ще направя всичко, което поискате.
Тогава бароните му казали:
— Сеньор, видно е, че нашият Господ иска на ни бъдеш крал, а щом такава е Неговата воля, то тя е и наша воля. Приемаме те за свой господар и искаме в качеството си на твои васали да ползваме феодалните си владения. Молим те обаче като наш повелител да отложиш коронясването си до Петдесетница, без това да те лишава от властта както над нас, така и над цялото кралство. Бъди така добър да ни отговориш, без да свикваш съвет за това.
Без да се колебае, Артур отвърнал:
— Сеньори, по въпроса за приемането на уверенията ви във вярност и за потвърждаването на владенията ви в качеството на мои васали аз не мога и не би трябвало да сторя нищо, докато не бъда облечен във власт. Що се отнася до казаното от вас, че бих могъл да бъда господар на цялото кралство, то това не може да стане, докато не бъда посветен, коронясан и въведен във владение на държавата. Ала на драго сърце ви давам отсрочката, която искате. Защото аз мога да получа благословия единствено от Бог и от вас.
Като чули думите на юношата, бароните казали:
— Ако бъде жив и здрав, този младеж наистина ще стане много мъдър; даде ни превъзходни отговори.
Сетне се обърнали към него:
— Господарю — казали му те, — ще бъде чудесно, ако бъдеш коронясан на Петдесетница.
Артур им отвърнал, че и той би се радвал да е така, ако такъв е техният съвет. Така тържественият ден бил отложен до Петдесетница, а междувременно всички се подчинявали на Артур, както архиепископът ги бил посъветвал.
Започнали да му носят големи богатства, най-изящни украшения, както и всевъзможни неща, за които човек би могъл да мечтае, за да видят дали сърцето му е отворено за алчността и користта. Той питал своите най-близки хора кое колко струва, и съобразно с това решавал как да постъпи. Когато получавал богатствата, той ги разпределял, както е разказано в книгата: на добрите рицари давал породисти коне и други богатства; на щастливо влюбените — пари, злато и сребро; на мъдрите и почтени хора — прекрасни дарове, като не пропускал да се наслади на компанията им. Разпитвал хората от свитата на посетителите какво най-много харесват, и им го дарявал. Така разпределял получените дарове, че те не можели да видят в него никакво користолюбие.
Бароните изчакали до Петдесетница, събрали се в Логрия и всички желаещи отново се опитали да изтеглят меча от камъка. В навечерието на празника архиепископът приготвил короната и посветителния обред. В събота преди вечернята, на общото събрание и със съгласието на по-голямата част от бароните архиепископът посветил Артур в рицарско звание. Цялата тази нощ до разсъмване той бодърствал в катедралата. На сутринта надошли бароните, а архиепископът застанал пред тях, за да им каже следното:
— Сеньори, ето човека, когото нашият Господ ни посочи чрез избора, на който станахте свидетели от Рождество досега и при който на всички желаещи бе дадена възможност да извадят меча. Ако някой от вас има нещо против, нека да го каже сега.
— Съгласни сме с всичко — отвърнали бароните — и искаме в името на Бог да бъде коронясан за крал.
— В такъв случай има ли някой от вас, към когото той храни лоши чувства, задето е бил против неговия избор?
В този миг сълзи потекли по бузите на Артур, той коленичил с лице към присъстващите и казал с възможно най-високия глас: