— Сеньори, прощавам на всички най-искрено и моля нашия Господ, Който се е съгласил да ме облече в това достойнство, също да ви даде прошка!
Всички дружно се изправили на крака, понесли Артур на раменете си към помещението, където се съхранявали кралските одежди, и го облекли в тях. Сетне архиепископът, който вече се приготвял да започне литургията, рекъл на Артур:
— Господарю, донеси меча, символизиращ правотата, с която си длъжен да защитаваш Светата Църква и да браниш християнството, без да щадиш сили и жалиш средства!
Сетне всички се отправили към канарата и като стигнали до нея, архиепископът се обърнал към Артур:
— Ако ти си този, който е готов да се закълне пред Бог, пред св. Дева Мария, пред Светите Отци, пред всички светци и светици, пред Светата Църква, че ще бъде техен страж и крепител, ще поддържа мира и сговора в държавата, ще убеждава всички разубедени, ще упътва всички изгубили пътя, ще поддържа всяка правда и справедливост, доколкото му се простират силите, върви и вземи меча, с който нашият Господ те избра!
Като чул тези думи, Артур заплакал от вълнение, последван и от мнозина други, и едва успял да промълви:
— Нека нашият Господ, Който е господар на всичко съществуващо, ми даде сила и мощ да изпълня всичките ти заръки, и то така, както имам намерение да го сторя!
Артур коленичил, хванал дръжката на меча в сключените си длани и го изтеглил от наковалнята с такава лекота, сякаш той нямал никаква тежест, след което го понесъл право напред, за да го положи върху олтара. Веднъж положен там, свещениците го осветили и помазали, а после извършили всички обреди, които са необходими за коронясването на нов крал.
След като Артур бил посветен и литургията приключила, бароните излезли от катедралата. Огледали се и не видели канарата, изпълнени с почуда какво ли е станало с нея. Така Артур бил избран за крал и дълго време управлявал в мир кралство Логрия. След коронясването си и края на литургията той се упътил към своя дворец, съпроводен от бароните, които станали свидетели как изтръгнал меча от камъка.
След този избор в двора се явил и Мерлин. Като го видели, бароните го разпознали и много му се зарадвали. А Мерлин се обърнал към тях и им казал:
— Сеньори, чуйте ме какво ще ви кажа. Искам да знаете, че Артур, когото приехте за ваш крал, е син на покойния ви господар Утерпандрагон и кралица Игерна. При раждането му кралят заповяда младенецът да бъде предаден на мен. След като го получих, аз от своя страна го поверих на Ентор, защото бях наясно, че е достоен мъж, и той доброволно го отгледа в замяна на обещаното му голямо възнаграждение. Сега Ентор видя, че моето обещание е изпълнено, защото Артур назначи сина му Кей за свой сенешал.
— Да, така сторих — потвърдил думите му кралят. — И докато съм жив, той никога няма да бъде отстранен от тази длъжност.
Новината била посрещната с ликуване и всички барони почувствали голямо облекчение — дори Говен, който бил син на Артуровата сестра и крал Лот.
След това събитие кралят наредил веднага да подредят маси по протежение на цялата зала и всички насядали да пируват. Обслужени били много щедро, поднесено им било каквото им душа иска. Когато приключили с пиршеството, момчетата и прислужниците раздигнали масите; бароните се изправили на крака и онези, които познавали Мерлин и били служили на Утерпандрагон, се приближили към краля и му рекли:
— Господарю, трябва да тачиш много Мерлин, защото беше превъзходен пророк и съветник на твоя баща, а и се радваше на всеобщата обич на целия ти род. Той предсказа смъртта на Вертижие и основа Кръглата маса. Старай се винаги да е на почит и уважение, защото ще ти даде отговор за каквото и да го попиташ.
— Така и ще сторя — отвърнал им Артур.
Сетне повел Мерлин и го настанил до себе си, изразявайки голямата си радост от пристигането му. Тогава Мерлин му казал:
— Господарю, искам да поговоря с теб насаме, най-много в присъствието на двамата твои най-доверени барони.
— Мерлине — отвърнал му кралят, — ще направя каквото ме посъветваш, стига да е за добро.
— Никога няма да ти дам съвет противно на волята Господна — заявил пророкът.
Тогава кралят повикал сенешал Кей, когото отдавна смятал за свой брат, и монсеньор69 Говен, син на крал Лот от Оркни, който бил негов племенник. Четиримата се уединили, за да чуят от Мерлин следните думи:
69
Звателната титла „монсеньор“ по онова време съпътствала имената на светци и благородници. В артуровския цикъл от романи тя се използва главно за Говен, очевидно за да подчертае особения статус на героя сред останалите рицари на Кръглата маса. — Б.р.