Персевал
Добре е да се знае, че никога никой крал не е притежавал толкова великолепен двор, нито е уреждал толкова пищни празненства, както Артур. Никога никой крал не е бил обичан толкова от своите барони. Впрочем самият Артур бил най-красивият мъж и най-добрият рицар от всички, за които се помнело и знаело. И заради храбростта си, и заради прекрасните дарове, които раздавал, той се сдобил с такава слава, че из целия свят се говорело единствено за него, поради което цялото рицарство се стичало в неговия двор, само и само да бъде в неговата компания. Ничии рицарски подвизи не били зачитани за нищо, ако въпросният рицар не бил прекарал най-малко година в имението на Артур и не бил получил поне ръкав или флагче с кралския герб. Ето защо в целия свят се говорело за него.
Славата му се разнесла чак до онези краища, където пребивавал Ален Дебелия, и нерядко започнала да го спохожда мисълта, че ще е добре да изпрати при него своя син Персевал, когато възмъжее дотолкова, че да може да носи оръжие. Затова много пъти му казвал:
— Синко, когато пораснеш, ще те заведа с пищна свита в двора на крал Артур.
Многократно говорел за това Ален, ала настъпил часът, когато нашият Господ преценил, че му е дошло времето да напусне този свят. След смъртта му Персевал все по-често се замислял как ще отиде в двора на Артур.
Един ден грабнал оръжията, натъкмил се пищно и богато, качил се на един жребец и напуснал дома си толкова потайно, че майка му така и не разбрала. Когато дочула вестта, че Персевал бил потеглил нанякъде, тя много се нажалила, представяйки си как горските зверове ще го изядат, и измъчвана от тази мисъл, се споминала. А Персевал препускал, додето не пристигнал в двора на богатия крал Артур, явил се пред него и на висок глас го приветствал в присъствието на неговите барони с думите, че ако му разреши, би искал да остане при него и да бъде част от свитата му.
Кралят го приел и го посветил в рицарско звание: край него той напреднал много и в знанието, и във възпитанието, защото когато напуснал майка си, бил кръгъл невежа. Доказал се и пред останалите барони, и то до такава степен, че бил приет на Кръглата маса и се превърнал в любимец сред тях.
След него се появили Сагремор; Ивен, син на крал Уриен; един друг Ивен — белоръкият; Додинял, син на дамата от Малео; Мордред, племенникът на Артур, който, както ще разберете, впоследствие извършил голямо предателство; братята му Говен, Гахерис и Гарет. Последните четирима били синове на крал Лот от Оркни, а Артур им бил вуйчо. Сетне дошъл и Ланселот от Лак, който бил с най-високо рицарско положение. Надошли и толкова много други рицари, че не съм в състояние да изброя всички. Единственото, което мога да кажа, е, че по целия свят се говорело само за превъзходното рицарство на Кръглата маса в двора на великия крал Артур.
След известно време Артур се замислил за думите на Мерлин. Затова отишъл при своите барони и рицари и им казал:
— Сеньори, всички вие трябва да се върнете тук за Петдесетница, защото на този ден искам да проведа пищни празненства, каквито никой крал не е устройвал досега. Нека всеки от вас да доведе своята съпруга, защото искам да отдам най-висока почит към Кръглата маса, основана от Мерлин през управлението на моя баща Утерпандрагон. Ще настаня дванадесетимата благородници от моя двор на дванадесет места. Ала искам да знаете, че всеки, който дойде на моя празник и пожелае да остане при мен, ще бъде завинаги приет на Кръглата маса и като знак за върховна почит ще носи, където и да отиде, или флагчето, или герба на Кръглата маса.
Тази обява предизвикала голямо оживление и безмерна радост сред всички барони от двора, които копнеели да бъдат разпознавани като членове на Кръглата маса. Разотишли се всеки в своята страна, а Артур останал в Логрия, замислен как да въздигне още повече славата на Кръглата маса.
На Петдесетница рицарите от всички страни се събрали за празненствата, устроени от крал Артур. Самият той бил на такава почит и уважение, че дори онези, които не били негови васали, нямало как да не се сметнат за опозорени, нито пък щели да имат куража да се покажат било в изискан двор, било в присъствието на знаменити благородници, ако не сполучели да дойдат в двора на богатия крал Артур на Петдесетница. Надошли толкова много хора от всички земи, че никой не би могъл да ги изброи.