Настанала Петдесетница, Артур се явил на Кръглата маса и дал знак да бъде извършена литургия пред събралото се там множество. След нейния край настанил дванадесетимата благородници на дванадесет стола, а тринадесетият останал празен като символ на мястото, на което седял Юда, преди да стане и да предаде Иисус. На трапезата на Утерпандрагон Мерлин го бил оставил празно и поради тази причина Артур не посмял да го попълни.
Разкошни били празненствата, уредени от краля в деня на Петдесетница. Рицарите от Кръглата маса го облекли в кралски одежди, сложили му короната и го почели, както подобавало. С повече от седемстотин кадилници от чисто злато му прекадявали навсякъде, където отидел, хвърляли пред него стръкове гладиола и мента и му отдавали най-големите възможни почести. Тогава той наредил всички гости да носят едни и същи одежди и отличителни знаци, и едва дадена, заповедта тутакси била изпълнена. Рицарите и госпожиците били толкова много, че кралят дарил пет хиляди и четиристотин одежди и гербове на Кръглата маса.
Сетне заповядал да оповестят със сто тръби водния сигнал70 и всички седнали да се хранят. Артур, с корона на главата, в златотъкана одежда, приковавал погледите на онези, които не го били виждали преди, и предизвиквал всеобщото възхищение на онези, които имали щастието да го разгледат.
След края на обеда кралят наредил да раздигнат масите и всички излезли на полето, за да си премерят силите в турнир. Човек можел да види как дамите и госпожиците се качват по кулите и надничат през зъберите на крепостните стени, за да наблюдават схватките на рицарите и царящия наоколо празник. Този ден рицарите от Кръглата маса се състезавали с пришълците от чужбина и намирайки се през цялото време пред погледите на дамите и госпожиците, се биели далеч по-пламенно и разгорещено, защото едва ли имало рицар, който да не бил гледан или от сестра си, или от съпругата си, или от приятелката си.
В крайна сметка наградата на деня била присъдена на рицарите от Кръглата маса, защото на бойното поле се отличил месир Говен, синът на крал Лот. Не му отстъпвали сенешал Кей, синът на Ентор, Урган — много храбър боец, Сагремор, Ланселот от Лак и Ерек — все отлични рицари. Те се били толкова умело, че победили своите гости и привечер отнесли наградата.
Храбрият крал Артур, седнал на своя параден жребец, с жезъл в ръка, яздел между редиците, за да поддържа реда и да не допусне никакви спречквания. С него бил Персевал, синът на Ален Дебелия, който бил много нажален, че не участва в битките, но си бил наранил ръката и затова обикалял заедно с Артур, Гахерис и Гарет, последните двама — братя на монсеньор Говен и синове на крал Лот.
Тримата прекарали целия ден с краля, а по някое време отишли да навестят дамите и госпожиците и наблюдавали състезанията, докато все още било светло. Тогава дъщерята на крал Лот от Оркни и сестра на сеньор Говен, която носела името Елена и била най-красивата госпожица на своето време, съгледала Персевал Уелсеца и тутакси силно се влюбила в него. И можело ли да бъде иначе? Та той бил най-прекрасният рицар в целия двор на крал Артур!
Със смрачаването турнирът бил прекъснат, а рицарите и госпожиците се впуснали да танцуват и да участват в други весели забавления. Ала в мислите си Елена била все при Персевал, в когото безпаметно се била влюбила. Когато нощта напреднала, рицарите тръгнали да се разотиват по домовете, в които били настанени, и по палатките си. Тъй като не можела да намери покой, девойката повикала един слуга и го изпратила при Персевал Уелсеца, за да му съобщи, че Елена, сестрата на сеньор Говен, го приветства най-любезно и че силно желае да го види как участва в турнира срещу рицарите от Кръглата маса. Приканила го в името на верността, която й дължал, да се бие сутринта пред нейния поглед, облечен в червените доспехи, които тя щяла да му изпрати.
Като чул това предложение, Персевал много се удивил, ала почувствал сърцето си преизпълнено с радост, че една толкова високопоставена госпожица, дъщерята на крал Лот, го призовава в името на нейната любов да се въоръжи и да се бие срещу рицарите от Кръглата маса. Затова отговорил на вестителя, че няма нещо, което госпожицата да го помоли и той да не го стори от любов към нея:
— Предай й, че на драго сърце ще се сражавам за нея.
Като чул отговора, вестителят много се зарадвал, върнал се при младата госпожица и й разказал какво му бил отвърнал Персевал. Елена се почувствала на върха на щастието, грабнала доспехите и ги изпратила на Персевал, който изпитвал не по-малки вълнения от нея: затова нищо чудно, че почти не мигнал през цялата нощ.
70
Букв. „протръбили водата“; сиреч изсвирили сигнала, приканващ всички присъстващи да си измият ръцете преди ядене. — Б.изд.