Призори кралят станал и отишъл да се черкува, последван от бароните си. След края на службата дванадесетимата благородници от Кръглата маса отишли да закусят. Поднесли им богата трапеза, Артур ги обсипал с най-големите почести, на които бил способен, а след като бил подаден водният сигнал, рицарите седнали в залата да се нахранят на изобилно отрупаните маси. В разказа си няма да описвам какво било поднесено на масата и какво яли те. Само мога да ви кажа, че имали всичко, каквото им душа иска. След закуската кралят наредил да раздигнат масите, и всички излезли на полето, придружени от дамите и госпожиците, копнеещи да видят турнирните схватки и празненствата на Кръглата маса. Елена, сестрата на сеньор Говен, също отишла, защото тръпнела от желание да види Персевал облечен в доспехите, които лично му била изпратила.
Ето че напред се изстъпили рицарите от Кардуел, които искали да вземат участие в схватките и да спечелят наградата, опълчили се срещу тези от Кръглата маса и битките започнали. Подновен бил празникът, отличаващ се с невиждано дотогава великолепие. В схватките с чужденците неизменно надделявал Ланселот от Лак; същото можело да се каже за Говен и Ивен, синът на крал Уриен.
Тогава насреща им излязъл Персевал Уелсеца, облечен в доспехите, които госпожицата му била изпратила, и се устремил с все сила, целейки се в щита на Сагремор. Като го видял, Сагремор се изстъпил срещу него, двамата смушкали конете и полетели в пълен галоп, за да си нанесат такива удари по щитовете, че копията и на двамата се счупили. В следващия миг Персевал Уелсеца, който бил много опитен в тази борба, блъснал противника си, използвайки крепкостта на своето тяло и устрема на коня, с такава мощ, че той изобщо не разбрал какво става, отхвръкнал и се търкулнал насред поляната. Падането му било толкова тежко, че всички, които го видели, помислили, че е мъртъв. А Персевал взел коня му и го подарил на Елена, която била на върха на щастието.
Този ден Персевал участвал в много схватки и надделял над всички рицари от Кръглата маса: спечелил победи и над сенешал Кей, и над Ивен, сина на Уриен, и над Ланселот от Лак. Цялото множество заговорило, че за този рицар непременно трябва да се намери място на Кръглата маса. Тогава храбрият и мъдър крал се приближил до Персевал и му казал:
— Сеньор рицарю, искам от днес нататък да си част от моята свита и от Кръглата маса, да останеш тук и да знаеш, че волята ми е да бъдеш удостоен с най-големи почести.
— Господарю, на твое разположение съм — отвърнал му Персевал.
Тогава той свалил своя шлем и кралят го разпознал, ала изпаднал в голяма почуда и го попитал защо предишния ден не бил участвал в схватките и защо се бил дегизирал по този начин. На което Персевал отговорил:
— Господарю, макар че бих могъл да потуля за какво става дума, все пак ще ти разкрия, че сторих това, което сторих, от любов. Знай, че дори да имаше пречки и препятствия, пак щях да дойда и да се сражавам.
Като чул това, кралят се засмял и най-добронамерено му простил, като казал, че всички лудории, извършени от любов, трябва с лекота да се прощават. Същото сторили Говен, Ивен и Ланселот, както и останалите рицари от Кръглата маса. Тогава Персевал казал на краля, че иска да види Кръглата маса и хората, които седят на нея, а кралят му отвърнал:
— Драги приятелю, утре ще можеш да я видиш.
— Господарю, голямо е желанието ми да ги видя как седят около нея — обяснил му Персевал.
Междувременно двамата се разделили, защото започнали пищните вечерни празненства.
На другия ден бароните се събрали и отишли да се черкуват. Като свършили, се събрали в залата, където се намирала Кръглата маса. Кралят им дал знак да седнат и когато те изпълнили нареждането му, останало едно празно място. Персевал не се стърпял и попитал краля какво е предназначението му, а той му отвърнал:
— Драги приятелю, това място има много важна символика, защото на него трябва да седне най-добрият рицар на света!
Персевал веднага си помислил, че той трябва да седне на мястото, и се обърнал към краля:
— Господарю, дай ми своята благословия, позволи ми да седна там.
Кралят обаче отвърнал, че не може да му разреши подобно нещо, защото имало опасност да се случи голямо нещастие: навремето на него седнал един лъжеученик и тутакси пропаднал вдън земя.