Щом стори това, дребосъкът се обърна, шибна крантата си с камшика и изчезна. Ние също си тръгнахме по пътя, защото нямахме какво повече да правим там. Не бяхме изминали и половин левга, когато видяхме да препуска много могъщ рицар с яркочервени доспехи. Той се носеше срещу нас в такъв галоп, че караше цялата гора да тътне и едва ли не — както би могло да се стори някому — предизвикваше в нея истинска буря. Когато ни наближи, рицарят се провикна с мощен глас:
— За Бога, рицарю, ти извърши голяма грешка, че събори моя павилион и провали цялото веселие в него.
Като чу тези думи, моят приятел се извърна към него, а сетне двамата обърнаха конете един срещу друг. Рицарят обаче беше много силен: прониза приятеля ми с копие, сетне изтегли меча си и го заби в шлема му, както можеш сам да се убедиш. Уби го, обърна се и си тръгна, без да удостои нито мен, нито коня ми с поглед. Ето как останах съвсем сама в тази гора и ако изпитвам голяма мъка, никой не бива да ме укорява, защото изгубих човека, който ме бе избавил от неприятеля. Това, сеньор, е цялата истина и отговор на въпроса, който ти ми постави.
Приключила веднъж своя разказ, тя избухнала в плач и се отдала на мъката си. Персевал пък, който също много се натъжил от гледката на страданията й, се опитал да я утеши с думите:
— Госпожице, с плач не можеш нищо да поправиш. Хайде, качи се на това муле и ме води към шатрата на рицаря, защото няма да има оттук насетне радост за мен, додето не му отмъстя за стореното.
А девойката му отвърнала:
— Сеньор, ако поне малко ми се доверяваш, не ходи там, защото онзи рицар е прекалено силен и толкова мощен, че ако се нахвърли върху теб, ще те убие. Казвам ти това, макар че няма на света човек, когото да мразя повече.
Ала Персевал й казал, че няма да спре, додето не застане очи в очи с рицаря. Сетне качил девойката на мулето и двамата поели към шатрата, от която се разнасял веселият смях на младите момичета. Още щом съгледали Персевал, веселбата им секнала и му извикали да си отива, защото ако техният сеньор дойде, очаква го сигурна смърт.
Персевал обаче изобщо не обърнал внимание на призивите им и продължил да язди, додето не стигнал до самата шатра. Влязъл в нея и докато разговарял с тях, дошло джуджето на своя грозен и дръглив кон, с камшик в ръка, изплющяло крантата по главата, а сетне извикало:
— Махайте се от шатрата на моя сеньор!
После се приближило към девойката, шибнало я по врата и ръцете, след което хванало за поводите нейния кон и се опитало да го изведе от шатрата.
Персевал силно се разгневил, хванал копието си откъм върха и нанесъл на джуджето толкова тежък удар по гърба, че то изхвръкнало от коня и се проснало на земята. Не се пребило обаче, скочило на крака, метнало се на крантата си и извикало на Персевал:
— За Бога, сеньор рицарю, денят няма да е минал, а вече ще ви е споходил голям срам!
Персевал останал в шатрата, чувствайки голямо състрадание към девойката, която джуджето оскърбило по толкова груб начин. Както стоели там, видели да се приближава рицарят, въоръжен с алените си доспехи, а с него — и джуджето. Щом го съгледала, девойката се изплашила и извикала:
— Сеньор, ето го човека, който уби моя приятел!
При тези й думи Персевал обърнал коня и излязъл от шатрата. Рицарят с алените доспехи тутакси го забелязал и се провикнал:
— За Бога, рицарю, голяма грешка допусна, че удари джуджето ми!
Персевал не обърнал особено внимание на думите и високомерието му обърнал коня и двамата препуснали във вихрен галоп един срещу друг, изпълнени с взаимна омраза. Рицарят, от когото лъхали мощ и решителност, нанесъл тежък удар по щита на Персевал, пронизал го и го разбил, а острието му преминало под лявата мишница на нашия герой: и добре, че било така, защото ако бил улучил тялото му, щял непременно да го убие.
Персевал обаче не му отстъпвал по храброст и забил копието си в щита на рицаря с такава свирепост, че нито ризница, нито щит, нито дреха биха могли да възпрат желязото да не проникне в плътта на противника. Двамата сблъскали яростно тела, глави и щитове и от този удар останали толкова замаяни, че не знаели какво им се е случило, юздите и ремъците на щитовете изхвръкнали от ръцете им, а двамата паднали на земята с такъв грохот, че от цяла левга разстояние можело да се разбере какво е станало.