Щом дошли що-годе на себе си, те скочили на крака, хванали ремъците на щитовете, грабнали мечовете и се нахвърлили един срещу другиго. Могъщият рицар заразмахвал голата сабя и щита си и, разярен, се впуснал срещу Персевал. Ала той подложил пред себе си щита, по който рицарят ударил с такава сила, че острието го разсякло чак до дръжката, а сетне, отскачайки, се забило в земята, от която се разхвърчали цветя и камъни, и щяло тежко да го рани, ако не се отклонило и минало встрани от юмрука му.
Като видял това, Персевал почувствал прилив на сили и храброст и замахнал, целейки го по шлема. Рицарят протегнал щита си, за да се защити, ала Персевал ударил по него с цялата ярост и злост, на която бил способен, разцепил го чак до ръкохватката, ранил тежко в лявото рамо противника си и го блъснал така, че насмалко да го просне на земята. Сетне продължил да го напада настървено, а рицарят се защитавал с всички сили като човек, убеден, че никой не е способен да го победи. Ала Персевал продължил да налита и съперникът му се видял принуден да отстъпи насред поляната, без изобщо да свари да заеме защитна стойка. При поредния му удар шлемът на рицаря отхвръкнал и Персевал неминуемо щял да му отреже главата, ако човекът не закрещял да го пощади и да не го убива, кълнейки се, че ще бъде негов пленник, където и да го отведе.
Като чул, че го молят за пощада, Персевал повече не го докоснал, а се оттеглил назад и му наредил да се закълне в светите реликви, че самият той и неговите госпожици ще се отдадат под властта на крал Артур и че ще приеме условието да отведе девойката, чийто приятел бил убил, в двора на Артур и да я предаде на кралския племенник Говен.
— Убеден съм — заключил Персевал, — че той ще се отнесе с нея по най-добрия начин и най-малкото ще я върне в дома на баща й.
— Господарю, ще изпълня всичко на драго сърце — отвърнал рицарят, — но кажи ми, моля те, като чий пленник да се представя, когато отида в двора на богатия крал Артур.
— На Персевал Уелсеца, странстващ в търсене на Граала. Забравих освен това да ти кажа, че ако не намериш монсеньор Говен, трябва да повериш девойката на кралицата, защото едва ли Говен ще бъде там.
— Господарю — отвърнал му рицарят, — ще сторя всичко по твоята воля, но те моля, преди да поемеш по твоя път, а аз — по моя, да споделиш трапезата ми, след което с далеч по-голяма радост ще се отправя натам, накъдето си ми наредил.
Персевал, който чувствал голяма нужда да похапне, приел на драго сърце поканата. Всички се упътили към шатрата и щом влезли в нея, рицарят заповядал на госпожиците да посрещнат по най-любезния начин госта. Както наредил, така и сторили. Наметнали на раменете му разкошна мантия, подредили трапезите, седнали да ядат и имали всичко в голямо изобилие.
Когато свършили с гощавката и станали, Персевал поискал да му донесат доспехите и се въоръжил. Сетне скочил на коня си, същото сторил и рицарят, който качил на коне своите госпожици, както и девойката, доведена при него от Персевал. На раздяла тя изпитвала голяма тъга и както изглеждало, много повече предпочитала да остане в неговата компания, отколкото в тази на рицаря. Ала желанието й не можело да се сбъдне, защото мислите на Персевал били съвсем другаде.
Така те се разделили и рицарят продължил да язди, додето не пристигнал в двора на богатия крал Артур, който по това време се намирал в приемната зала на своя замък, а редом с него била кралицата, която се отличавала с красотата си, и мнозина известни рицари, надошли в неговия двор. Изпратеният от Персевал рицар влязъл в залата, поздравил кралицата и всички барони, след което се обърнал към краля:
— Господарю, мен, а също и тези госпожици, които виждате тук, ни предава на теб да бъдем пленници под твоята власт Персевал Уелсеца. Тази девойка пък Персевал изпраща при монсеньор Говен, а ако той не е тук, моли кралицата да я приеме при себе си, защото е от много знатно потекло. Самият той ви поздравява всички.
Щом чул това, крал Артур много се зарадвал, приел го в двора си и обявил, че пленничеството му се отменя. От своя страна кралицата посрещнала девойката най-радушно и я обсипала с немалко почести заради обичта си към монсеньор Говен, който бил неин братовчед. Така рицарят се преселил в двора на крал Артур, където станал любимец на бароните.