Персевал пък, след раздялата си с рицаря, яздил цял ден, без да се натъкне на никакви приключения, а като тръгнало да се свечерява, отправил молитва към нашия Господ да го упъти към странноприемница, където да пренощува, защото предишната нощ така и не бил спал. Погледнал пред себе си, и какво да види: между дърветата се очертал върхът на кула, която изглеждала много красива и голяма.
Щом я съгледал, той изпитал голяма радост и препуснал към нея в пълен галоп, а като пристигнал, се изяснило, че ставало дума за най-прекрасния замък на света, чийто мост бил спуснат, а портата — отворена, така че той влязъл на коня си вътре. Стигнал до каменното стълбище, водещо към сградата, скочил от коня, завързал го за една халка и се качил по него с всичките си доспехи и с меч на кръста. Пристъпил в двореца, огледал го от горе до долу, ала не видял жива душа наоколо. Стигнал до една стая, влязъл в нея и отново се заозъртал, ала и този път не намерил ни мъж, ни жена насреща си. Върнал се обратно, дивейки се на ставащото, и рекъл:
— За Бога, що за чудеса стават тук! Тази зала носи толкова много следи от стъпки, вижда се, че до съвсем скоро тук е имало хора, а аз не виждам жива душа.
Сетне застанал по средата на залата и съгледал пред прозореца шахматна дъска от изящно сребро, а върху нея — фигури от черна и бяла слонова кост, наредени като за игра. Като видял тази толкова красива игра, той се приближил към нея, дълго оглеждал фигурите, а сетне ги наместил, взел една от тях и я придвижил напред. Миг след това шахматната дъска му отвърнала.
Виждайки как играта се отзовава на ходовете му, той изпитал огромно удивление, преместил друга фигура и шахматната дъска отново му отвърнала. Тогава Персевал седнал и започнал да играе. Играл, каквото играл, ала играта трикратно го матирала. Тогава Персевал се почувствал много посрамен и възкликнал:
— В името на вярата, която дължа на нашия Господ, голямо чудо става тук пред мен, защото винаги съм мислел, че отлично владея тази игра, а тя ме матира на три пъти. Проклет да съм, ако й позволя да матира мен или друг рицар, и да се подиграва с нас!
Сетне грабнал фигурите в полите на плетената си ризница, насочил се към прозореца и понечил да ги хвърли в течащата под него вода. Ала в мига, в който щял да стори това, бил спрян от възгласа на девойка, надничаща през прозореца над него:
— Рицарю, намислил си да извършиш голяма пакост в желанието си да хвърлиш шахматните фигури във водата. Да знаеш, че ако сториш това, ще причиниш непоправимо зло.
— Госпожице — отвърнал й Персевал — ако благоволиш да слезеш долу, няма да хвърля и една фигура.
— Няма да сляза — отказала тя. — А ти бъди така добър да ги оставиш обратно върху дъската, и ще постъпиш като изискан рицар.
— От къде на къде, госпожице? — кипнал Персевал. — Щом не искаш да направиш нищо за мен, с какво право настояваш да сторя нещо за теб? Кълна се в св. Николай, ако не слезеш при мен, ще ги хвърля като едното нищо!
Като чула тези му думи, девойката отстъпила:
— Сеньор рицарю, хайде върни фигурите обратно и аз ще сляза веднага щом ги сложиш върху дъската.
При тези й думи Персевал бил обзет от голяма радост, приближил се до дъската и поставил фигурите върху нея, а те съвсем самички заемали местата си по-добре, отколкото човек можел да ги подреди.
В този миг вратата към една стая се отворила и влязла девойката, съпроводена от десетина млади момичета и предшествана от четирима прислужници, много добре обучени, защото още щом съгледали Персевал, притичали да го обслужат и снели шлема от главата му, издърпали чизмите от нозете му, свалили плетената ризница от гърба му и той останал съвсем гол, а да знаете, че това бил най-красивият рицар, когото хората били виждали. Двама лакея притичали при коня му и го отвели в обора, а една госпожица донесла мантия от скъп плат и му помогнала да я облече. Сетне го отвела в стаята при господарката на замъка, която, както изглеждало, била много радостна от неговото присъствие, а знайте, че това била най-красивата девойка на света.
Като я погледнал, Персевал тутакси силно се влюбил в нея и си казал, че ще бъде невъобразима глупост, ако не спечели любовта й, след като му се е отворила такава прекрасна възможност. Както намислил, така и сторил, заухажвал я много настойчиво, пускайки в ход всичките си умения, додето най-сетне девойката не му рекла:
— Сеньор, знай, че бих склонила с най-голяма благосклонност на онова, за което ме молиш, стига да се убедя, че си толкова решителен на дело, колкото и на думи. Впрочем аз изобщо не поставям под съмнение твоите признания, ала ако сториш онова, което ще поискам от теб, знай, че ще ти дам своята любов и ще те направя господар на този замък.