Като чул това, Персевал изпитал голяма радост и й отвърнал:
— Госпожице, няма на света нещо, което да поискаш от мен и аз да не го сторя! Така че кажи какво ти е на ума.
Тогава девойката му рекла:
— Ако можеш да заловиш белия елен, който живее в тази гора, и да ми донесеш главата му, знай, че завинаги ще бъда твоя любима. Освен това ще ти дам едно гонче, което е много добро и предано, защото пуснеш ли го, ще хукне право към мястото, където се намира еленът, а ти ще го последваш в пълен галоп, ще отсечеш главата на елена и ще ми я донесеш.
На което Персевал отвърнал:
— Госпожице, на драго сърце ще го сторя и знай, че ако Бог ми даде живот, смятам да изпълня каквото ми заръчваш.
В този миг дошли прислужниците на госпожицата и се заели да подреждат трапезите, след което всички седнали да се нахранят и яли, каквото си пожелали. Като се наситили, Персевал и госпожицата станали и слезли в долната част на замъка, тъй като вече било време да си лягат.
Тутакси се появили прислужниците, които помогнали на Персевал да се събуе и го настанили в прекрасно ложе, приготвено за него. Рицарят си легнал, ала сън не го хванал почти цялата нощ, тъй като мислите му се въртели все около госпожицата и нейното поръчение.
На сутринта, още с пукването на зората, Персевал станал от леглото, грабнал доспехите и се въоръжил. Двама прислужници му довели коня и той се метнал на него, а госпожицата излязла и му дала гончето със заръката да бди над него така, както милее за любовта си към нея. На което Персевал отвърнал:
— Госпожице, за Бога, няма нещо на света, което по-малко бих искал да загубя от гончето.
Сетне го настанил пред себе си на врата на коня, сбогувал се с госпожицата и потеглил в пълен галоп, а когато навлязъл в гората, пуснал кучето на земята и го насърчил да търси. То веднага поело следата на елена, стигнало до един храст и го вдигнало оттам. Еленът, бял като сняг73, много снажен и с огромни рога, се впуснал да бяга. Щом го съгледал, Персевал се изпълнил с радост и пришпорил коня, който полетял в такъв вихрен галоп, че тропотът на копитата му отекнал из цялата гора.
Какво да разказвам надълго и нашироко? Гончето така го преследвало, че го изтощило и след като успяло да го захапе за бута, напълно го обездвижило. Персевал, преизпълнен с радост, скочил пъргаво от коня и му отсякъл главата, казвайки си наум, че ще я окачи на седлото.
Докато бил улисан с прикрепването на еленовата глава, ненадейно се появила старица, яздеща в галоп едър и хубав кон, грабнала гончето и го отнесла, препускайки. Като се усетил, той силно се разгневил, скочил живо на коня, пришпорил го ядно и бързо я настигнал, хванал я за раменете и я спрял, след което й казал:
— Сеньора, бъди така добра, върни ми гончето, защото е много грозно да го грабнеш така и да побегнеш.
Когато чула думите на Персевал, старицата, която изглеждала зла и грозна, му казала:
— Сеньор рицарю, проклет да бъде онзи, който ме спира и който казва, че това гонче някога е било твое: защото съм сигурна, че си го откраднал. Да знаеш, че ще го върна на оногова, комуто то принадлежи, защото ти нямаш никакво право над него.
При тези думи Персевал я заплашил:
— Сеньора, ако не ми го върнеш с добро, ще се ядосам и не само че няма да го отнесеш със себе си, ами положението ще стане далеч по-лошо, отколкото е сега.
А тя му отвърнала:
— Сеньор, силата не е право, но, разбира се, ти можеш да използваш насилие срещу мен. Ала ако сториш каквото ти кажа, ще ти го върна без никакви разправии.
— Казвай какво е то — побързал да се съгласи Персевал — и аз ще го сторя, стига да ми е по силите, защото е добре да знаеш, че нямам никакво желание да влизам в разпра с теб.
— Като тръгнеш по тази пътека — обяснила му тя, — ще намериш един гроб, а върху паметника му — нарисуван рицар. Ще се приближиш до него и ще му кажеш, че онзи, който го е нарисувал, е бил голям измамник. Сториш ли това, върни се при мен и аз ще ти върна гончето.
— За подобна дреболия в никакъв случай няма да го изгубя — възкликнал Персевал.
Сетне отишъл на гроба и се провикнал:
— Сеньор рицарю, измамник е бил онзи, който те е нарисувал.
Сетне си тръгнал обратно. И както яздел, чул зад себе си грозен шум, обърнал се и видял към него да се носи в луд галоп конник, яхнал толкова грамаден черен кон, че изглеждал направо като чудо невиждано. Бил в пълно бойно снаряжение и всичките му оръжия били по-черни от най-черното мастило.
73
Необичайно белият цвят на елена подсказва, че животното идва от Другия свят (според келтската митология). — Б.р.