Като съгледал рицаря, Персевал отначало се изплашил и начаса се прекръстил, защото онзи бил толкова огромен, че неизбежно внушавал голям страх. Ала, очертал веднъж върху себе си знака на истинския кръст, той почерпил от него сила и смелост, след което обърнал коня насреща му. Така двамата се понесли един срещу друг, колкото им сили държали.
Стълкновението им било толкова мощно, че изпочупили и копия, и щитове, сблъсъкът между тела, гърди и шлемове бил толкова поразителен, че сърцата в гърдите им почти спрели, погледите им се помътили и двамата изгубили представа какво е станало с тях. И единият, и другият изтървали и оръжия, и поводи, строполили се на земята с такава сила, че насмалко сърцата им да се пръснат, така че човек би могъл да измине цели два арпана74, преди да осъзнаят какво им се е случило и кой какво е правил.
Щом чувствата и паметта им се възвърнали, те се изправили, взели щитовете, грабнали мечовете и понечили да подновят битката. Рицарят от гроба нападнал Персевал с голямо ожесточение и го ударил с меча си по шлема; ала той се оказал достатъчно як, за да не позволи на острието да проникне в него. Персевал на свой ред устремно скочил върху него и се заел да го притиска толкова отблизо, че го принудил да заотстъпва и по някое време му нанесъл тежък удар по шлема, който го пробил, дори срязал капюшона под него и го ранил от лявата страна на главата. Сетне го блъснал мощно, принуждавайки го да залитне, и ако мечът му не се бил отплеснал, непременно щял да го лиши от живот. Рицарят обаче пооправил снаряжението си и се втурнал срещу него с още по-голяма злост, ала Персевал успял да се защити. И докато двамата се сражавали насред ливадата, ненадейно се появил трети рицар в пълно бойно снаряжение, грабнал еленовата глава и гончето, което старицата държала, и препуснал, без дума да им издума.
Като видял това, Персевал се почувствал силно обезсърчен, ала не можел да го последва заради рицаря, който продължавал устремно да го напада. Тогава усетил прилив на мощ и дързост, втурнал се с голямо настървение срещу рицаря, който не могъл да му устои, изплашил се и препуснал, колкото му сили държат, към гроба. И, чудо невиждано, надгробната плоча се вдигнала насреща му и рицарят се втурнал в зейналата яма. Персевал се опитал да го последва, ала не могъл да го стори, защото гробът се затворил след рицаря с такава сила, че земята около Персевал се разтресла, а той изпаднал в голяма почуда от всичко видяно. Тогава се приближил до гроба и трикратно извикал рицаря, но той изобщо не му отвърнал. Като разбрал, че няма да получи отговор, Персевал се върнал при коня си, яхнал го и в пълен галоп се втурнал подир рицаря, отнесъл еленовата глава и гончето, повтаряйки си, че няма да се спре, докато не го намери.
Докато препускал, съгледал пред себе си старицата, която му била посочила гроба, свърнал към нея и я попитал кой е бил рицарят от гроба и дали познава конника, отнесъл гончето. На тези въпроси старицата отвърнала:
— Рицарю, проклет да е онзи, който ме заговори за неща, за които нямам представа, ала ако си изгубил псето си, търси го, докато го намериш, защото твоите работи изобщо не ме засягат.
Като разбрал, че няма да чуе нищо смислено от нея, Персевал я пратил по дяволите и подгонил рицаря, отнасящ еленовата глава и гончето. Дълго време препускал, ала така и не открил дори следа от него.
Яздел той сред гори и гъсталаци, преминавайки през редица премеждия. Така един ден стигнал до запуснатата гора, в която някога живеели майка му и баща му. Там стоял и замъкът, оставен на млада госпожица, която всъщност била сестрата на Персевал.
Когато навлязъл в гората, той така и не я разпознал веднага, защото било минало много време, откакто не се бил връщал по тези места. Яздейки без посока, той се озовал пред своя дом и влязъл в двора, без да слиза от коня. Когато сестра му го видяла, изтичала до стремето на коня и казала на новодошлия:
— Сеньор рицарю, слез от коня си, защото ще получиш при нас отлично гостоприемство, ако искаш да останеш тук до утре.
На което Персевал отвърнал:
— Госпожице, то аз и не идвам за нищо друго.
Сетне Персевал слязъл от коня, девойката изтичала при него и с голямо желание се заела да му прислужва, подпомогната от още две момичета, които били нейни племеннички. Трите му помогнали да свали доспехите си, а когато това било сторено, сестра му донесла много красива копринена риза, седнала точно срещу него, загледала се с голяма тъга в лицето му и заридала. Като я видял да плаче, Персевал много се натъжил и я попитал какво се е случило, та плаче така горко. А тя му отвърнала: