— Ще ти кажа, сеньор!
Сетне започнала своя разказ така:
— Сеньор, имам брат, млад благородник, аз съм му сестра. Някога и двамата бяхме деца на едни и същи майка и баща. Ала баща ни умря, защото така е било угодно на Бог. Иисус обаче му изпрати гласа на Светия Дух при преминаването в отвъдното. Когато баща ни си отиде, моят брат замина за двора на богатия крал Артур. Сеньор, брат ми беше много млад и много неопитен. Затова майка ми бе много тревожна и угрижена, а от цялата тази мъка се разболя от тежка болест и почина. Знам, че на майка ми много й е тежал грехът, който брат ми извърши спрямо нея.
Едва изслушал разказа й, Персевал възкликнал:
— Мила ми сестро, аз съм Персевал, твоят брат, който замина за двора на богатия крал Артур!
Когато чула тези думи, девойката засияла от радост, скочила, обливайки го със сълзите си, прегърнала го и го разцелувала повече от сто пъти. Персевал сторил същото и двамата били на върха на щастието, задето се били намерили един другиго. Сетне тя го попитала дали е бил в двора на своя дядо — богатия Крал Рибар. А Персевал й отвърнал:
— Мила ми сестро, все още не съм попадал там, но отдавна го търся и вече изминаха повече от три години, откакто съм се впуснал в това издирване. Бъди уверена, че никога няма да се откажа и ще упорствам, додето не го намеря.
А девойката му рекла:
— Мили ми братко, дано Бог ти позволи да го сториш съобразно Неговата воля, така че винаги делата ти да бъдат угодни Нему.
Докато двамата си говорели и изразявали неописуемата радост от срещата си, при девойката дошли прислужниците от къщата. Като видели, че госпожицата час по час целува Персевал, те много се натъжили и си казали, че постъпва много глупаво, дето целува така този странен рицар.
Ала тя ги повикала при себе си и им съобщила:
— Любезно ми домочадие, знайте, че този рицар е Персевал, моят брат, който съвсем невръстен напусна този дом.
Като чули новината, прислужниците се почувствали наистина щастливи и се преизпълнили с голяма радост. След края на гощавката девойката повикала брат си и му казала:
— Скъпи ми братко, много ме е страх за теб, защото бродиш из тези места, а си толкова млад, докато рицарите, които се навъртат из тази страна, са много жестоки и вероломни. Да знаеш, че стига да могат, няма да се поколебаят да те убият дори само за да ти вземат коня. Ала ако ми се довериш, ще изоставиш тази мъчителна тегоба, на която си се посветил, и ще останеш при мен, защото е голям грях да убиваш рицари, а и така всеки ден си изложен на голяма опасност да бъдеш убит.
— Мила ми сестро — отвърнал й Персевал, — знай, че на драго сърце бих останал тук, ако бях приключил с диренето, на което съм се посветил, ала веднага щом постигна целта си, ще се завърна при теб, за да бъда, доколкото ми стигат силите, твой съветник и помощник. Докато обаче не се сбъдне това, не мога да остана тук.
Като чула тези думи, девойката се разплакала, преизпълнена с нежност към брат си, и му рекла:
— Персевале, мили ми братко, тогава ще те помоля да изпълниш едно мое желание, което сега ще споделя с теб.
— Мила ми сестро, кажи ми какво е то, и аз тутакси ще го изпълня — отвърнал й той.
— Искам да дойдеш с мен в дома на нашия чичо, който е отшелник и много добродетелен мъж. Той живее в гората на около половин левга оттук. Моля те да му се изповядаш и да приемеш опрощение за греховете си спрямо нашата майка, която си отиде заради теб, пък и да чуеш напътствията му, които ще бъдат възможно най-добрите. Сетне се постарай да изпълниш всичко, за което той ще те посъветва, защото е много свят човек и е дошъл в тази страна чак от Йерусалим в Юдейската земя и е един от братята на нашия баща Ален Дебелия. Да знаеш, че ако той отправи към Иисус молитва да те отведе на правия път, за да откриеш онова, което търсиш, благодарение на тази молитва ще можеш много по-бързо да го постигнеш, и във връзка с това е добре и да чуеш всичко, което ми е разказал за нашите предци: за Йосиф и за Енигеус, неговата майка и сестра на Йосиф, както и за Брон, своя баща, наречен от хората Краля Рибар. Разказвал ми е още, че този Брон, който е наш дядо, притежава съсъд, в който била събрана кръвта на нашия Господ, и че този съсъд се нарича Граал. По думите му нашият Господ бил казвал, че той трябвало да бъде предаден на теб и щяло да бъде твой дълг да го търсиш, додето не го откриеш.