Въпреки умората не можа да заспи. След известно време отвори очи и я погледна. Тя също го гледаше. Неусетно за него се беше изправила на лакът в леглото и се взираше със сините си очи. „Нора!“ — прошепна той. Искаше да каже още нещо, но тя сложи пръст на устните му. Извърна се към него и прилепи тялото си до неговото. Той веднага усети топлината, в очите го удари червеното на зърната й. Всичко беше истинско. Нора прокара длан по гърдите му и той усети лека тръпка.
Когато се събуди сутринта, откри по себе си куклата. Беше запазила нощта в себе си. Имаше руменина по бузите, която преди не беше забелязал.
Дните минаваха и приятелите му започнаха да се тревожат. Вечер след представлението, веднага си лягаше. Сутрин ставаше недоспал. Говореше се, че нощем се чуват необичайни шумове от стаята му във фургона. Като че ли при него имаше някой. Иначе беше по-бодър и разговорлив от всякога. Почти престана да пие.
Една вечер, след като си беше легнал, приятелите му решиха да го посетят. Почукаха. Вратата се отвори — той стоеше по халат в тъмното на стаята. Някой щракна ключа на лампата. Вътре цареше необичаен ред. Върху масата имаше нова покривка. На стола върху неговите дрехи беше метната розово-червена рокля с деколте. От леглото ги гледаше и се усмихваше една русокоса красавица, която каза:
— Добър вечер! — гласът й беше звънък и свеж като дъжда, който ръмеше навън. — Аз съм Нора.