9.
Лизи се стресна и седна в леглото; потта засъхваше по челото и под мишниците й. В стаята беше сравнително хладно благодарение на вентилатора на тавана, но тя умираше от горещина, сякаш беше в…
Сякаш беше в доменна пещ.
— Каквото и да е това — каза и се засмя.
Сънят вече избледняваше — единственото, което тя си спомняше сравнително ясно, бе зловещата червеникава светлина на залязващо слънце — ала се беше събудила с една натрапчива мисъл, безумна потребност да намери идиотската сребърна лопатка. Онази сребърна лопатка.
— Защо? — попита, обръщайки се към празната стая. Взе от нощното шкафче часовника и го приближи до очите си с надеждата, че е изминал час, дори може би два. С удивление видя, че е спала само дванайсет минути. Остави обратно часовника и прокара длани по блузата си, сякаш беше пипала нещо мръсно, гъмжащо от микроби. — Защо онова нещо?
„Няма значение. — Беше гласът на Скот, не нейният. Напоследък рядко го чуваше толкова отчетливо, но — леле, братче! — сега беше съвсем ясен. — Не ти влиза в работата. Само го намери и го сложи, където… е, знаеш къде.“
Разбира се, че знаеше.
— Където ми стиска — промърмори тя, прокара длани по страните си и се позасмя.
„Точно така, миломое — съгласи се покойният й съпруг. — При необходимост.“
III. ЛИЗИ И СРЕБЪРНАТА ЛОПАТКА
(ИЗЧАКАЙ ВЯТЪРЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ)
1.
Яркият сън не помогна на Лизи да прогони спомените за Нешвил, най-вече онзи, когато Герд Алан Коул обръща револвера, след като е прострелял в белите дробове жертвата си (изстрел, след който Скот може би ще оцелее), и го насочва към сърцето, за да причини смъртоносна рана. Събитията вече се развиват на забавен каданс и онзи спомен, към който паметта на Лизи непрекъснато се връща, както езикът непрекъснато се връща върху счупен зъб, е колко плавно е движението, сякаш оръжието е монтирано на лагери.
Тя почисти с прахосмукачка гостната, която и така си беше чиста, пусна пералнята, макар да не се налагаше; откакто беше сама, кошът с дрехи за пране се пълнеше много бавно. Изминали бяха две години, а тя още не можеше да свикне с този факт. Накрая си сложи вехтия бански костюм и преплува пет, десет, петнайсет дължини в басейна в задния двор; на седемнайсетата се умори и се отказа. Вкопчи се в ръба откъм плитката част задъхваше се, косата й прилепваше към страните, челото и шията й като лъскав шлем — но продължаваше да вижда завъртането на китката на онази ръка с дълги бледи пръсти, виждаше как се обръща лейдисмитът (невъзможно й беше да мисли за револвера като за оръжие, след като вече знаеше женственото му название), виждаше как черната дупчица, предвещаваща смъртта на Скот, преминава вляво, а сребърната лопатка беше толкова тежка. Изглеждаше невъзможно тя да изпревари лудостта на Коул.
Леко си раздвижи краката, върху гладката водна повърхност се образуваха вълнички. Скот харесваше басейна, но много рядко отиваше да плува; предпочиташе да чете книга, да пие бира или да се отдаде на размисли. Разбира се, когато не пътуваше. Или когато се затваряше в кабинета си, надуваше до дупка стереоуредбата и се отдаваше на писане. Или пък, когато седеше с широко отворени очи на люлеещия се стол в гостната, в разбитото сърце на зимната нощ, и загърнат до брадичката с едно от големите плетени одеяла на Доброто мамче, докато отвън зловещо свиреше ураганният вятър, идващ чак от Йелоунайф… онзи беше другият Скот; един отлетя на север, друг на юг и — Господи! — тя еднакво обичаше и двамата.
— Забрави! — измънка. — Успях навреме, да, успях навреме, затова забрави! Ненормалникът простреля Скот само в белите дробове! Ала в спомените си (където миналото винаги е настояще) Лизи видя повторното завъртане на револвера и се изтласка от басейна, опитвайки се да прогони образа. Тактиката подейства, но Русокоско отново се върна, докато тя се загръщаше с хавлията, след като набързо взе душ; Герд Алан Коул се върна, намира се до нея и казва: „Трябва да спра този звън за мъртвите фрезии“, а Лизи от 1988 година замахва със сребърната лопатка, но този път проклетият въздух в проклетото време на Лизи е прекалено плътен, тя ще закъснее със секунда, ще види как от дулото на револвера отново изригва пламък, напомнящ раздърпано жълто-бяло букетче за корсаж, ще види и черната дупка на левия ревер на спортното сако на Скот, сакото, което е последната му дреха като жив…