— Обаче малката тъпачка от Лисбон Фолс взе, че се омъжи за него — каза през смях и отмести крака си от педала за газта. Вдясно беше минимаркетьт на Пател — под ослепителната светлина на лампите колонките за бензин на „Тексако“ се открояваха върху черния асфалт и тя изпита непреодолимо желание да отбие на паркинга и да си купи цигари. Марка „Сейлъм Лайтс“. Можеше да вземе и от любимите понички на Аманда — сочни, с много крем.
— Ти не си добре — промърмори и отново натисна газта. Магазинчето остана далеч назад. Беше включила късите светлини, въпреки че още не се беше стъмнило напълно. Вдигна очи към огледалцето за обратно виждане, зърна лопатката на задната седалка, засмя се и повтори: — Не си добре, честно!
И какво, ако беше луда? Какво от това?
2.
Паркира зад колата на Дарла и докато вървеше към къщата на Аманда, Дарла изскочи навън — явно едва сдържаше сълзите си.
— Слава Богу, че дойде! — възкликна.
Лизи видя кръвта по ръцете й и отново се сети за бумите, и как съпругът й излиза от мрака, и й подава ръка, само дето това вече не приличаше на ръка.
— Дарла, какво…
— Пак го направи! Ненормалницата взе, че пак се наряза. Отскочих до тоалетната… Манда пиеше чай в кухнята… Попитах я: „Добре ли си, Манда?“ а тя…
— Чакай малко — прекъсна я Лизи, като се мъчеше да говори спокойно. Открай време умееше да запазва присъствие на духа; тя бе онази, която в кризисни моменти надяваше маската, онази, която изричаше фрази от рода на „Чакай малко“ и „Може би не е толкова страшно.“ Нима това не бе задача на най-голямото дете в семейството? Може би не, ако най-голямото дете беше луда за връзване.
— О, няма да умре, но е пълна гадост. — Дарла не издържа и се разплака.
„Ама, разбира се. Вече съм тук и можеш да се отпуснеш, — помисли си Лизи. — Защо на ни една от вас не хрумна, че и малката Лизи може да има неприятности, а?“
Сестра й шумно си издуха носа — доста недодялана постъпка за една дама — и възкликна:
— Какъв ужас! Може би имаш право, може би мястото й е в „Грийнлон“… поне там ще бъде в добри ръце, за нея ще се грижат професионалисти, пък и ще е по-дискретно… нали така? Не знам… може би ще се справиш с нея, тя се вслушва в съветите ти… открай време се вслушва… аз съм на края на силите си…
— Стига, Дарл — промърмори Лизи и внезапно я осени прозрение — изобщо не й се пушеше. Цигарите бяха лош навик от миналото. Цигарите бяха мъртви като покойния й съпруг, колабирал преди две години по време на едно литературно четене и починал малко след това в болница в Кентъки — бум, край. Не изгаряше от желание да държи цигара, искаше да стиска дръжката на сребърната лопатка.
Лопатката беше средство за отпускане на нервите, което дори не трябва да се пали като цигарата.
3.
„Това е бум, Лизи!“
Отново чу гласа на Скот, когато запали лампата в кухнята на Аманда. И отново го видя как крачи към нея по сенчестата морава зад жилището й в Клийвс Милс. Скот, който можеше да е безумец, Скот, който можеше да е смел, Скот, който при определени обстоятелства можеше да е и двете.
„И не е обикновен бум, а кръвен бум.“
Зад жилището, в което тя го научи да се чука, той я научи какво е бум и тум и двамата взаимно се научиха да чакат, да чакат, да чакат вятърът да се промени. Скот, който крачеше, обгърнат от тежкия главозамайващ мирис на цветя, защото лятото почти беше настъпило, а градската оранжерия беше наблизо и дървените щори бяха отворени, за да прониква нощният въздух. Скот, който излизаше от уханната тъма и се приближаваше към осветената задна врата, където го чакаше тя, Лизи. Беше му ядосана, но не много; всъщност беше готова да се сдобрят. В крайна сметка и преди й бяха връзвали тенекия (не Скот, разбира се), някои нейни гаджета бяха идвали на среща пияни (включително Скот). И когато го беше видяла…
Нейният първи кръвен бум.
А ето, че сега виждаше втори. Кухнята на Аманда беше изпръскана и оплескана с нещо, което Скот понякога наричаше бордо. Червени капчици осейваха жълтия кухненски плот, кърваво петно се мъдреше на стъклото на микровълновата фурна; върху линолеума също се виждаха червени петна, дори една червена стъпка. В умивалника беше захвърлена кърпа, напоена с кръв.
Лизи почувства как сърцето й заби до пръсване. Каза си, че е съвсем естествено — на всекиго прилошаваше, като види кръв. Освен това денят беше дълъг и кошмарен. „Запомни, че положението изглежда по-лошо, отколкото е в действителност. Бъди сигурна, че Манда нарочно е омазала с кръв всичко — единственото, което й е съвсем наред, е вкусът към драматизиране. Освен това си виждала много no-кошмарни гледки. Например онова, което беше направила с пъпа си. Или пък случилото се със Скот в Клийвс Милс. Нали така?“