— За съжаление информацията, свързана с подобно поведение у зрелите жени, е доста оскъдна. Много по-често наблюдаваме склонност към самонараняване при… Лизи имаше достатъчно време да си представи как той завършва с фразата „…млади хора като скимтящата хлапачка в съседната стая“, но в следващия миг откъм чакалнята се чу силен трясък, последван от викове на изплашени хора. Вратата на манипулационната се отвори, сестрата застана на прага. Изглеждаше някак си по-едра, сякаш неприятностите я бяха уголемили.
— Докторе, елате веднага!
Мънсингър се втурна навън, без да се извини. Лизи се изпълни с уважение към него — ВЕДТСКЕН.
Приближи се до вратата и видя как добрият чичо доктор едва не повали на пода тийнейджърката, която излезе от другата манипулационна да види какво става, после толкова силно блъсна облещената Аманда в прегръдките на сестра й, че и двете за малко не паднаха. Двамата полицаи се бяха надвесили над младежа без видими наранявания, който беше припаднал. Момчето с дълбокия разрез на страната продължаваше да говори по телефона, сякаш нищо не се беше случило. Ни в клин, ни в ръкав Лизи си спомни стихотворение, което Скот веднъж й беше прочел — прекрасно и същевременно зловещо стихотворение за това как животът си продължава, без да го е грижа за страданието, което изпитваш. Кой беше авторът? Елиот? Одън? Човекът, който беше написал и поемата за смъртта на танкиста-мерач? Ако беше жив, Скот щеше да й каже. В този момент тя би дала и последния си цент, стига да можеше да го попита кой е авторът на стихотворението за страданието.
11.
— Сигурна ли си, че ще се справиш? — попита Дарла.
Изминал бе около час след посещението им в спешното отделение. Двете с Лизи стояха до отворената врата на къщицата на Аманда, нощният юнски ветрец кръжеше около глезените им и разлистваше страниците на някакво списание върху масичката в коридора.
Лизи се намръщи:
— Ако още веднъж ме попиташ, ще те фрасна така, че сума време да ти държи влага. Не сме малоумни, ще се оправим. Ще й дам топло какао — разбира се, ще й помогна да го изпие, тъй като ще й е трудно да държи чаша в сегашното й със…
— Добре — прекъсна я Дарла. — Не е препоръчително да й се дават чаши, като се има предвид какво направи с последната.
— После — право в леглото. Само двете стари моми Дебушър, които нямат поне един вибратор.
— Много духовито.
— Утре ставаме при изгрев слънце. Приготвям кафе и закуска с мюсли. Отивам до аптеката за лекарствата, предписани от добрия чичо доктор. Връщам се, накисвам дланите на Аманда в специалната течност. После ти застъпваш на вахта, скъпа ми сестричке.
— Съгласна съм, щом смяташ, че всичко ще мине гладко.
— Да, смятам. Върви си у дома да нахраниш котката.
Дарла я изгледа изпод око, целуна я по страната и я прегърна, после тръгна към малката си кола. Лизи затвори вратата, заключи я и погледна Аманда, която седеше по нощница на канапето и изглеждаше спокойна и невъзмутима. Ненадейно й хрумна заглавието на старомоден готически любовен роман… май го беше чела като тийнейджърка — „Мадам, ще проговорите ли?“
— Манда? — промълви.
Сестра й я погледна; сините й очи (типичните очи на хората от фамилията Дебушър) бяха толкова доверчиви, че Лизи си помисли: „Сърце не ми дава да я насоча към онова, което искам да чуя: Скот и бумите, Скот и кръвните буми.“ Разбира се, съвсем различно щеше да бъде, ако сестра й заговореше на тази тема, например докато двете лежат заедно в мрака. Но да я тласне към налудничавите мисли след всичко, което бе преживяла през този ден?
„И твоят ден беше ужасен, малка Лизи.“ Да, наистина беше така, обаче това не й даваше право да наруши спокойствието, излъчващо се от погледа на Манда.
— Какво има, Лизи?
— Искаш ли преди лягане да изпиеш чаша какао?
Сестра й се усмихна и внезапно се подмлади поне с десетина години:
— Какао преди лягане. Чудесно. — След като видя, че няма как да си държи чашата, Манда намери в кухненския шкаф спираловидна пластмасова сламка, чието място беше на полицата в магазина за шантави неща на Обърн. Преди да я потопи в чашата, тя я показа на Лизи (стискаше я между два пръста, както лекарят й беше показал) и подхвърли: — Виждала ли по-смахнато нещо? И аз съм тънка като сламка.
За миг Лизи изгуби ума и дума — не можеше да повярва, че сестра й наистина се е пошегувала. После прихна. И двете прихнаха.
12.
Изпиха си какаото, разбраха се коя първа ще отиде в банята да си измие зъбите, както им беше навик от времето, когато живееха във фермата, и си легнаха.
Щом лампата на нощното шкафче угасна и мракът превзе стаята, Аманда произнесе името на сестра си.