Например, че и той я обича? Беше ли това сред въпросните факти?
Да, но в случая любовта му към нея бе на второ място. Важното бе как тя го вижда — напълно разголен. Повечето му приятели виждаха таланта му и бяха заслепени от него. Лизи знаеше как понякога той полага усилие, за да погледне в очите непознати хора. Разбираше, че въпреки самоуверените му (и понякога гениални словоизлияния), въпреки двата му публикувани романа, тя има власт да му причини мъка, и то много силна, стига да пожелае. Скот „си просеше бележката“, както би се изразил баща й. Правил го беше през целия си омагьосан идиотски… поправка, през целия си омагьосан шибан живот. Тази вечер щеше да настъпи краят на магията. И кой щеше да я прогони? Тя.
Малката Лизи.
Изключи телевизора, взе чашата си, отиде в кухнята и изля виното в умивалника. Вече не го искаше. Киселееше й. „Толкова си бясна, че дори виното ти се струва кисело“ — помисли си.
На тесния перваз на прозорчето над умивалника едва-едва се крепеше старовремски радиоапарат „Филко“ със счупена кутия. Беше единствената вещ, останала й за спомен от стария Денди. Той държеше радиото в плевнята и го слушаше, докато работеше, а тя го е сложила на перваза на прозореца, защото само там апаратът хваща местните станции. Джодота му го подари за една Коледа и макар да го беше купила от магазин за електроуреди втора употреба, татко засия, като го видя, усмихна се толкова широко, че сякаш лицето му щеше да се разполови, и прочувствено благодари на Джодота. О, как й благодари! Джоди му беше любимката и същата тази Джоди една неделя по време на вечерята обяви на родителите си — мамка му, не само на тях, а на всички, — че е бременна от младеж, който избягал и се записал във флота. Интересуваше се дали леля Синтия от Улфборо, Ню Хемпшир, ще я приюти, докато бебето бъде дадено за осиновяване — тъкмо така се изрази, все едно говореше за разпродажба на ненужни вещи. Новината беше посрещната с необичайно мълчание. Беше един от малкото случаи — може би единственият, останал в паметта на Лизи, когато непрестанното тракане на прибори за хранене и чинии, придружаващо опустошаването на печеното говеждо от седмината прегладнели членове на фамилията Дебушър, внезапно спря. Накрая Доброто мамче измънка:
— Попита ли Бог какво да сториш, Джодота?
А Джоди отвърна, без да й мигне окото:
— Дон Клотиър ми направи дете, не Бог.
В този момент бащата напусна масата и любимата си дъщеря, без да каже нито дума, или да се обърне да я погледне за последно. След няколко минути радиото тихо засвири в плевнята. Три седмици по-късно той получи първия удар.
Сега Джоди я няма (още не се е преселила в Маями, това ще стане след много години) и Лизи, малката Лизи е постоянната жертва на гневните тиради на Дарла. Защо? Понеже Канти е на нейна страна и няма полза да телефонира на Джоди. Джоди не прилича на другите момичета Дебушър. Дарла я обвинява, че е студена, Канти — че е егоистка, и двете я наричат „безцеремонна“, но според Лизи от петте сестри само Джодота притежава способността да оцелее, защото е напълно безразлична към дима на гузната съвест, издигащ се от стария семеен вигвам. Навремето баба Д. го поглъщаше, после майка им, но Дарла и Канти май са готови да я заместят, понеже вече разбират, че ако наричаш „дълг“ този отровен дим, водещ към пристрастяване, никой не ти нарежда да изгасиш огъня. На Лизи пък й се иска повече да прилича на Джоди, та когато Дарла й телефонира, да се засмее и да каже:
— Да го духаш, скъпа моя; на каквото си постелиш, на такова ще легнеш.
15.
Стои на прага на кухненската врата. Взира се в моравата зад къщата. Иска да види как Скот излиза от нощната тъма. Иска да го повика да се върне — да, повече от всичко друго, но упорито стиска устни. Чака го цяла вечер. Ще почака още малко.
Но съвсем малко.
Постепенно я обзема неописуем страх.
16.
Радиото на Денди хващаше само станции на средни вълни. WGUY приключваше излъчването на програмата си в късния следобед, но по WDER предаваха евъргрийни — някакъв изпълнител, популярен през петдесетте, пееше за първата любов, когато Лизи изплакна чашата си, върна се в дневната и… бинго! Скот стоеше на вратата, държеше кутийка с бира и гузно се усмихваше. Може би музиката й беше попречила да чуе приближаването на форда. Или силното главоболие. А може би и едното, и другото.