„Случилото се тази сутрин беше сън, Лизи… съзнаваш го, нали?“
Изобщо не бе сигурна какво знае и какво не за онова, което бе станало тази сутрин в спалнята на Аманда (всичко й изглеждаше като сън — дори и усилията й да накара сестра си да стане и да отиде до тоалетната), но имаше едно нещо, в което бе абсолютно сигурна: Аманда щеше да иде в клиниката по възстановяване и рехабилитация в „Грийнлон“ поне за седмица. Всичко се бе оказало далеч по-просто, отколкото двете с Дарла биха могли да се надяват, и трябваше да благодарят на Скот. А тук и сега това изглеждаше напълно достатъчно.
3.
Дарла дойде в уютната дървена къщичка на Манда още преди седем сутринта. Косата й, обикновено фризирана по последната мода, стърчеше, а едно от копчетата на блузата й бе закопчано накриво, така че се виждаше розовият й сутиен. Дотогава Лизи вече се бе убедила, че освен всичко друго, Аманда няма никакво желание и да се храни. Бе позволила да напъхат в устата й лъжица бъркани яйца, което вдъхна на Лизи надежда (Манда преглъща слюнката си, значи може би ще глътне и тази хапка), която обаче, уви, не се оправда. След като поседя в продължение на трийсет секунди с бледожълтите яйца между устните си (Изглеждаше, сякаш е сдъвкала някое канарче), Мандичка-Пандичка избута хапката с езика си. Няколко трохички прилепнаха към брадичката й, а останалото се изсипа върху нощницата й. Взорът й бе все така зареян в далечината. Или в мистиката, както би казал някой почитател на Ван Морисън.3
Навремето Скот слушаше много Ван Морисън, но се отказа в началото на деветдесетте и се върна към Ханк Уилямс и Лорета Лин.
Дарла не искаше да повярва, че Манда не се храни, докато сама не повтори „яйчения“ експеримент. За тази цел се наложи да изпържат нова порция, понеже Лизи бе изхвърлила предишната — устременият в нищото поглед на сестра й я бе лишил от всяко желание за храна.
По времето, когато Дарла нахълта в спалнята с маршова стъпка, Аманда отново се бе плъзнала — по-точно се бе разплула — на пода. Двете сестри обединиха усилията си и в крайна сметка успяха да я изправят (Лизи прие с благодарност помощта на Дарла, понеже гърбът вече я наболяваше.) Започваше да разбира що за непосилна задача е всекидневната грижа за човек в подобно състояние, и то за неопределен период от време.
— Аманда, искам да изядеш яйцата! — заяви Дарла със строгия си, нетърпящ възражение глас, който Лизи прекрасно си спомняше от многобройните телефонни разговори от младежките си години. Тонът, изражението и решителните движения на сестра й показваха подозрението й, че Манда разиграва спектакъл. „Симулира като тарикат пред наборна комисия“ — би казал баща им и това беше само една от стотиците образни, закачливи фрази в богатата му колекция. Но (спомни си внезапно Лизи) нима Дарла не произнасяше тази присъда всеки път, когато някоя от дъщерите на стария Денди не постъпваше тъй, както й се искаше? Не казваше ли точно това — че симулираш като тарикат пред наборна комисия?
— Искам да изядеш яйцата, Аманда — веднага!
Лизи понечи да каже нещо, но се отказа. Щяха да отидат там, където трябваше, много пo-скоро, ако Дарла сама се убедеше в състоянието на сестра им. А къде трябваше да отидат? Най-вероятно в клиниката в „Грийнлон“. По-точно в клиниката за възстановяване и рехабилитация в Обърн. Същото онова място, където двамата със Скот бяха отишли след последния пристъп на Аманда през 2001 година. Само че, както се изясни, отношенията на Скот с „Грийнлон“ бяха отишли малко по-далеч, отколкото жена му подозираше… и слава Богу.
Междувременно Дарла успя да напъха лъжицата с бърканите яйца в устата на Аманда и се обърна към Лизи с триумфална усмивка:
— Виждаш ли! Мисля, че й трябваше малко твърда ръ…
В този миг езикът на Аманда се показа между отпуснатите устни, изтласквайки канареножълтите яйца навън. И този път всичко, което беше в устата на Мандичка-Пандичка, се изсипа върху нощницата й — върху все още влажното петно, където бе попаднала първата порция.
3
Ван Морисън (истинско име Джордж Айвън, роден през 1945) известен американски блусизпълнител, певец и китарист. — Б. пр.