11
Дяволът е тук, за да има противоречия, конфликти, как иначе ще живеем… Ако го нямаше, щеше да настъпи някаква страхотна хармония. Но повече бих искал да знам какъв е Христос, а не дяволът.
Няма да крия — Роси и Мери не се харесваха. Жена ми го усещаше, но винаги се държеше добре. Помагаше на сестра ми, когато тя имаше проблеми. И се огорчи, щом чу едно изявление на сина ми Владо, че през годините се е виждал с леля си. Това откровение обтегна отношенията им.
Защо Роси не беше казала на Мери? Все пак жена ми знаеше, че преди да замине за Америка, синът ми ще ходи на вилата при сестра ми.
От този период имаме снимки заедно. Роси ги даде на Ирен (Кривошиева — бел. ред.), без да знае, че тя ще спекулира с тях и ще ги показва на медиите. Такива моменти се натрупаха между Мери и Роси. Не задълбавах в тях. Оставях ги сами да се разберат.
А може би е трябвало да се намеся. Знам ли…
*
Историята с Владо е моя голяма грешка. Не детето, а това, че не споделих с Мария, когато му дадох името си.
Запознахме се с майка му — Ирен Кривошиева, по време на снимките на филма „Поема”. Тя забременя. Срещнахме се, разговаряхме. Обясних й, че имам семейство и жена, на които държа. Нямах намерение да променям живота си.
Тя ми обясняваше, че няма да имам никакви ангажименти към детето. След това уж направи спонтанен аборт. Не искам да я обвинявам, но според мен добре го инсценира.
За раждането на сина ми разбрах от други хора, защото не общувах с Ирен. Мълвата стигна до Вили Цанков, след това и Мери разбра. Лошото е, че се опитвах да помагам малко партизански, скришом. Човек прави грешки… На моменти съм нерешителен и това е един от основните ми недостатъци в житейските ми избори.
Един ден ми позвъни Кеворк Кеворкян, който по някое време правеше „Всяка неделя” по Нова телевизия. Бях в Италия, в караваната си, говорех с преводачката и чаках да ме извикат на терен за снимки. Излязох навън, валеше дъжд. Кеворк ми съобщи, че Владо и майка му влизат във „ВИП Брадър”. Краката ми се подкосиха. Шок! Имах чувството, че ще припадна. Изживях го болезнено. Не помня как съм довършил снимките. На другия ден се чудех какво да кажа на Мери, а тя реагира спокойно по телефона: „О, Ламбец, знам. Бина (майката на продуцента Нико Тупарев — бел. ред.) ми го съобщи най-нагло преди една седмица в Нарру-то”.
Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността.
*
Докато се излъчваше онзи „ВИП Брадър”, аз бях в Италия. Добре че не присъствах на всички истории. Притеснявах се за Мери. Обвинявах тъпата си глава, защото всичко идваше от нея… Ако навремето й бях споделил, нищо нямаше да може да ме събори.
По това време имах чувството, че ще ме удари някаква болест. И днес не е ясно дали ракът ми не е предизвикан от стреса, защото в моя род нямаме онкологични заболявания.
Трудно преживях престоя на сина ми в шоуто. За щастие днес той няма нищо общо с онзи Владо от „ВИП Брадър”. Тогава беше обсебен от разни истории, направо полудял.
Никога не сме разговаряли защо го направи. Мисля, че майка му го подведе. Много непочтено…
*
След шоуто напълно го бях отписал. Но Владо се появи на рождения ми ден вкъщи, на 9 декември. Росен отвори вратата и го пусна вътре. Бях шокиран. Мери го покани да седне, държеше се много хладнокръвно. Поговорихме. Вечерята мина добре.
Гледах го и се чудех какво му се беше бъгнало? Главата му беше пълна с религиозни неща. Ходеше „гол и бос”, раздаваше каквото има на други хора. На тръгване му дадох яке и пари. Казах му да не ги дарява, защото не ги е изкарал той, някак си не е редно.
Идването му беше един вид извинение. Полека започнахме да възстановяваме отношенията си. Сега той продължава да ми се обажда, а аз му викам да не ми дотяга. Шегувам се… Все пак Владо е добро момче. И предполагам, че неслучайно избра да се ожени на 9 декември, датата на рождения ми ден.
Сега ще учи медицина и така ще сбъдне мечтата на майка ми да има лекар в рода ни.
II КИНОТО КАТО ЛЮБОВНИЦА
1
Киното ме направи популярен и стана може би най-хубавата част от живота ми. Показа ме на публиката още преди да реша, че ще ставам артист.
Филмът, който най-силно ме разтърси, беше „Бащата на войника” с великия грузински актьор Серго Закариадзе. Гледахме го с татко в кино „Димитър Благоев” и двамата ревахме като магарета. Не помня на колко години бях, но вече завършвах гимназията. Тогава си дадох сметка за магията на киното — за хипнозата, за въздействието му върху зрителите.