А иначе като момче за пръв път влязох на прожекция да гледам „Скандалите на Клошмерл”. В него имаше по-разголени жени и го бяха забранили за непълнолетни. С приятелите ми избягахме от училище, за да го гледаме, а се оказа средна работа.
По-късно ми се е случвало да си лепя и мустачки, за да вляза на някой филм за възрастни.
*
Докато още учех в Театралната академия, ме избраха за роля във филма „Понеделник сутрин”. Това е вторият голям проект, в който участвах след „Инспекторът и нощта”. Не броя снимките в „Следите остават”, защото тогава бях дете.
В „Понеделник сутрин” играх заедно с колегите от Академията Руси Чанев, Пламен Дончев, Кирил Господинов. Снимките в Русе бяха мъчителни — жега в корабостроителници, сред железа. Не подозирахме какво става, накъде отива филмът, какво ще вбеси другарите по върховете.
За времето си това беше силен и смел филм. Затова го спряха. Режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева работиха много добре с нас. Жалко, че трябваше да минат много години, преди да го покажат пред широка публика. Ех, ако го бяха прожектирали още навремето, Пепа Николова щеше да има друга артистична съдба… Какъв потенциал имаше като актриса!
Така и не разбрах защо се смутиха чак толкова другарите, та забраниха филма. Не ни обясниха причините. Може би заради портретите на членовете на Политбюро на Централния комитет на БКП, обърнати наопаки? Или защото говорехме против бригадите за комунистически труд?
Но въпреки спирането на „Понеделник сутрин” и малката ми роля в него аз не съжалявах за нищо — радвах се, че съм играл в сериозен филм. Лентата показваше най-добрите бригадири, но и пълния разпад на морала в социалистическото общество. Партийните функционери в ЦК на БКП не можаха да понесат това. Тогава започнах да се интересувам от цензурата.
Трябваше ми време, за да разбера как Любчо Шарланджиев е преживял спирането на филма си „Прокурорът” по едноименната пиеса на Георги Джагаров. С Йордан Матев и Георги Георгиев — Гец будалкахме Шарлето, че всяка седмица трябва да дава пресконференция за нещо, което няма да види бял свят. Но заради „ареста” на филма Любчо се пропи. Съсипаха го.
Аз гледах в един ден „Прокурорът” и „Козият рог”. „Прокурорът” ме развълнува повече.
Все си мисля, че през онези години със сигурност е имало цензура, но автоцензурата е била по-страшна. Днес у нас става същото и в медиите, и в сферата на изкуствата.
Ние, актьорите, нямаше как да се бунтуваме срещу забраните. Гледахме само да направим ролята по-интересна.
Като студент очаквах да участвам в още една продукция. Спрягаха името ми за главната роля, но в крайна сметка не ме поканиха.
Кинаджиите се събираха в сладкарница „Славянска”. Аз също ходех там и слушах какво говореха за филма „Мъже”, чиито снимки се планираха да започнат. Прочетох едноименния роман на Георги Марков и го харесах, много исках да играя в екранизацията. После разбрах, че ролята на Сашо е дадена на моя състудент Добромир Манев.
Тежко го понесох. Защо стана така? Може би просто си бях внушил, че ще ме вземат.
Оттогава престанах да се навивам за роли. Да става каквото е писано… Но покрай онова мое първо студентско разочарование разбрах, че не всички ме харесват. По-късно проумях, че не може всички да ме обичат.
За щастие не съм играл клиширани роли. Започнах с хулигани, след това преминах на партизани и накрая навлязох в историческите и съвременните роли.
Преломният момент настъпи, когато Любомир Шарланджиев ме взе във филма „С дъх на бадеми”. По онова време играех основно повърхностни младежи. Той пръв ми даде различна роля, Мишо Белокожов нямаше нищо общо с мен. Заради филма ме подстригаха трети номер, сложиха ми очила и така влязох в образа на математика дърдорко.
Междувременно в четвърти курс получих предложение да участвам във филма „Първият куриер”, който щеше да се снима в Русия. Иван Загубански беше важна роля — дотогава не бях играл положителен романтичен герой. Филмът пожъна успех в Русия и станах популярен там.
След това с „На всеки километър” се превърнах в народен любимец у нас.
2
Не знаех какво може да направи един добър сериал с актьора. Не съм и помислял, че телевизията и киното предлагат толкова добри финансови възможности. Да не говоря за популярността…