Заснемането на първите епизоди от „На всеки километър” отне година и половина. Представям си какъв ужас ще настане, ако в главата ми нахлуят спомените за всичко, което се случи по време на работата по 26-те серии. То не бяха пътувания по морета и планини, то не бяха срещи и емоции, снимки из България, а после и по целия свят…
Но началото не беше лесно. Наложи се в продължение на шест месеца да посещавам всички възможни курсове — по каране на бързи коли и на трамваи, по стрелба и бой, за да мога да се хвърля в тази лудост. Плащаха ми като на начинаещ, но това не беше проблем за мен. Аз бях неизвестен, а моите колеги — вече популярни актьори. Умните хора от киноиндустрията ме съветваха: „Първо си създай име, парите ще дойдат после”.
Така и стана. След успеха на филма получих допълнителна сума, защото хонорарите за първите епизоди бяха повече от смешни. После ги коригираха.
*
Григор Вачков и Георги Черкелов, които изпълняваха другите главни роли в сериала, ме посрещнаха с отворени сърца. А мен сякаш ме понесе някаква еуфория. Сигурен бях, че ще се справя. Снимките на първите епизоди минаха като сън.
С Гришата Вачков се познавахме още преди да се срещнем в сериала. Беше състудент на сестра ми Росица в Театралната академия и като малък съм го виждал по купоните, които често се правеха у дома. Говоря за времето, когато актьори като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Енчо Багаров, Нейчо Попов и Георги Парцалев пълнеха стадионите в България. Те не бяха само артисти, те бяха легенди.
Голяма работа беше да общуваш с такива хора. Въпреки че ги познавах лично, изпитвах респект да играя с майстори с толкова много филми зад гърба.
Гришата беше десет години по-голям от мен, но бързо станахме много близки, сякаш сме расли в една махала. Винаги сме си помагали. Не знам какво ни свързваше. Живеехме заедно в хотелите, когато снимахме първите епизоди. Той не хъркаше, аз — също.
В началото на втория сезон на сериала като на вече утвърдени звезди ни се полагаха отделни стаи, но отново се събирахме заедно. Сами скучаехме. Гришата беше невероятно забавен човек. По това време прекарвах повече време с него, отколкото с жена ми. Той също.
Имам много приятели. С някои от тях не се виждаме по две-три години, но приятелството си остава. Допусна ли те до себе си, чувството е трайно.
*
Георги Черкелов беше толкова добър в ролята на Велински, че хората изцяло го свързваха с героя. Той бе човек с много тънко чувство за хумор, щедър и интелигентен мъж с вкус към живота.
Спомням си случка с него от времето, когато снимахме втората част от сериите през 1970 — 1971 г. Тогава започнаха проблемите ми с килограмите. Забелязах промените в тялото ми и реших да пазя диета. По наследство съм склонен към напълняване и през целия си живот трябваше да се боря с наднорменото тегло.
Снимачната група се беше установила около Благоевград. Шарланджиев бе родом оттам и много обичаше този край. В онези времена нямаше кетъринги, нито каравани за почивка на актьорите — сядаш на ливадата, постилаш нещо и това е масата, на която се храниш. Носеха ни много хубав бял хляб, балкански кашкавал от съседната мандра и градински домати.
Веднъж, тъкмо бяхме свършили с епизода, в който Велински скача от моста, решихме да отдъхнем. Не исках да гледам как другите похапват сладко-сладко и полегнах на тревата с гръб към тях. Стисках зъби, за да не се изкуша да похапна. А Черкела, седнал наблизо, ми подвикна: „Деянов, хъшче, вземи бе, ‘апни, не се мъчи! Рано ти е още”. И ми подхвърли комат като на гладно куче. Разбира се, че го изядох.
Постепенно се сближихме и семейно. Когато отидохме на снимки в Берлин, съпругите ни дойдоха на гости. Моята Мери, жените на Гришата и на Черкела се отдадоха на шопинг, докато ние работехме. След това дружно обикаляхме по кръчмите.
3
До 1968 г. положителният герой в българското кино беше намръщен мъж с плътен глас и с каскет. Аз преобърнах представите за него. Не носех шапка, усмихвах се. В това се криеше моят невероятен късмет.
В края на 60-те години в България нямаше пийпълметрия и агенции, които да информират за зрителския интерес към предавания и филми. Но аз исках да разбера дали съм успял или не с ролята на бате Сергей в сериала „На всеки километър”. Щом излъчиха първите три епизода, реших лично да проверя дали съм станал популярен. Само че сбърках мястото — отидох в Руския клуб на ул. „Славянска”. В онези времена там се събираше софийската снобария.