За мен смъртта й дойде изневиделица, но после разбрах, че дълго време не се е чувствала добре. Децата знаели, но криели от мен, за да не се тревожа.
Кризата се случи вечерта на Великден. Мери изчакала да отида в кухнята и казала: „Деца, аз си отивам”. Направо им го забила! Не съм го чул. Чукнахме се с яйцата и след малко тя ме помоли: „Ламбе, много ме боли, викай линейка”.
Пристигнаха лекарите. Излизайки, Мери се обърна към мен: „Ох, Ламбе, толкова болен те оставям…”. Това бяха последните й думи.
Миличката… До края мислеше за мен, а не за себе си. Издържа, докато разбра, че съм в ремисия, че оцелявам. И си тръгна.
7
Какви жени, какви актриси бяха всички, с които съм снимал! Целувал съм ги с обич. Някои повече. Понеже не съм чул да споделят публично нашите отношения, ще спестя подробностите. Но не беше само колегиално партньорство…
Отношението ми към Невена Коканова се променяше през годините. Гледах я като хубава жена, като актриса, като нещо повече от партньорка. Беше светъл човек — добър и кротък. Голяма звезда, но никога не спекулираше с популярността и с красотата си.
Не мога да кажа какво е ставало в душата й през цялото време. Нашите отношения преминаха през различни фази, но негласната коректност помежду ни остана.
Невена излъчваше благородство, което респектираше останалите. Присъстваше много интересно на сцената, сякаш пееше. Спомням си я в Театър 199, с Ники Калчев направиха спектакъл по книгата на Стефан Груев „Корона от тръни”. Тя беше толкова поетична и напевна. Изключителна!
*
Съжалявам, че не можахме да играем заедно в „Осъдени души”. Говореше се, че тя ще бъде Фани Хорн, а аз — отец Ередия. Не ни извикаха на кастинг, но се чу, че вече е решено. И двамата работехме чудесно с режисьора Въло Радев. Бяхме в най-силните си години, само че той изведнъж реши, че сме прекалено популярни и зрителят трудно ще ни повярва.
Българските читатели харесваха романа и идеята бе филмът да бъде по-различен, да го надскочи. И Въло реши да покани чужди, непознати на българската публика артисти. Днес смятам, че изборът му е бил правилен.
За разлика от много колеги Невена не пиеше. Камерата много я обичаше. Тя можеше да каже „А” или „Б” и да го направи така, че да те впечатли.
Невена Коканова беше обаятелна и в живота, докато Катето Паскалева можеше и да не я забележиш. Но когато се появяваше на сцената или застанеше пред камерата, Катя ставаше красива. Всичко идваше от пламъка вътре в нея. В силните й години преобразяването беше невероятно! Но и след толкова време все още не мога да кажа дали едната е била по-добра от другата.
Обичам щурите актриси! Като ще правим купон, да го правим като бели хора.
*
С Доротея Тончева се снимахме в „Нона” на Гриша Островски. Като театрален режисьор той имаше различен подход. Много преди да застанем пред камерите ни викаше да репетираме у тях.
Сядахме на столове и си представяхме, че сме във файтон.
Казвахме си репликите, но съзнавахме колко е абсурдно, защото след месец конете щяха да ни подкарат я напред, я назад и от тези репетиции нямаше да има особена полза. На терена условията са други. Може да снимаш епизода като първи, а той да бъде последен във филма. Това е тънкостта в киното — трябва да проследиш поведението си в целия филм. Актьорът е длъжен да си разпределя силите, да мисли, да има стратегия. Зачака ли режисьорът да го води, умряла работа…
Островски ни съсипа от репетиции. А после каруцата като ни заклати, като се залашкахме из тези ниви добруджански… Не се сдържах и рекох: „Дорчеее, Дорче, гле’й, мойто момиче, къде отидоха нашите репетиции!”.
*
Доротея е чудесна актриса. Виждаме се от време на време, но двамата със Стефан Цанев са повече на морето. Тя се промени, след като заживяха заедно, това е нормално. Отделно от физическите метаморфози. Какво красиво момиче беше!
Виж, Цветана Манева не мръдна. Тя е като хербаризирана. Сега характерът избива на лицето й. Голям сладур е, амбициозна артистка. Добре си следи ролята, знае какво прави, ако трябва и гола се хвърля в работата.
Големите актриси, с които си партнирах, не се притесняваха от това, че трябва да си свалят дрехите. Посвещаваха се на героините си, не се пестяха. Затова направиха такива роли в киното и в театъра. Йорданка Кузманова, Валя Гиндева, Виолета Донева, Силвия Рангелова, Мария Статулова, Камелия Тодорова, Борянка Пунчева, Анета Сотирова, Катерина Евро, Елена Петрова… Какви жени!