В по-новото българско кино най-красивите звезди са мои ученички, защото, като ги избирам, гледам да стават и за екран.
Има един деликатен момент - аз не обичам да коментирам жените, тъй като още имам останали някакви мъжки качества.
*
Чувал съм много спекулации по темата как се снимат любовни сцени. Често се случва приятелите да ме питат коя артистка как е… Успокойте се! Каквото съм преживял с тези изключителни актриси и жени, ще си остане между мен и тях. С някои споделихме изключителни емоции, а целувките ни бяха по-вкусни. С други нямаше толкова страст. Давам зелена светлина на въображението ви…
Но е факт, че където има кадри с целувки, те са истински. Това са човешки отношения, работа наужким не се върши. Особено в киното.
Така уча и моите студенти, защото гледам, че се дърпат от целуването. Обяснявам им, че ще дойде време да го правят на сцената или пред камерата и тогава няма да могат да кажат: „Този ми е приятен, а онзи не е”. По повод на любовните сцени в нашето кино ще цитирам крилатата фраза на Рангел Вълчанов: „Музика има. Камера има. Артисти има. Любов няма!”.
Откъс от книгата „Барбара Брилска в най-трудната роля” - официална биография, автор Барбара Рибалтовска, Варшава, 1993 г.
Превод от полски Мартина Горецка
Флиртът с
БАРБАРА БРИЛСКА
…Първата вечер в София по време на снимките на „Умирай само в краен случай”, Барбара заедно с целия екип отива на вечеря. Вече са седнали на масата, когато влиза най-известният донжуан на българското кино, а тя не може да откъсне очи от него. Той също я гледа. Хората от екипа, развеселени от впечатлението, което двамата са направили един на друг, се шегуват, че на него не му се полага място на масата. Казват, че няма да му позволят да ухажва актрисата, която е дошла с тях. Неканеният трябва да си тръгне.
В последния момент красавецът се навежда над ухото й и шепне на руски: „Нищо, ще се погрижа за теб в Лондон.”(…)
Стефан приключва снимките (в Лондон) три дни по-рано. Иска му се да остане, но вече няма място в хотела. Дошъл за първи път в стаята й да се сбогуват. Виждайки, че е разтревожен, тя решава да рискува и да го покани. „Ако искаш да останеш в Лондон, можеш да останеш при мен. Разбира се, без никакъв подтекст”, подхвърля Барбара, въпреки че прекрасно разбира как може да завърши това. „Нормална колегиална услуга”, продължава тя, макар декларациите й да звучат все по-неубедително. За да й благодари, Стефан кляка пред нея и вперва очи, без да продума. Тя не издържа на погледа му и се осмелява да каже: „Можеш да ме целунеш, ако искаш…”.
Няма нужда да повтаря, той я целува деликатно, по приятелски, и отива да си донесе куфарите.)…)
Същото поразяващо впечатление й прави, когато след две години го вижда отново. Разбира, че е влюбена в него.(…)
Отново приема предложение за български филм, идва в София и прекарва всяка свободна минута със Стефан.)…)
Веднъж Барбара и Стефан вечерят заедно с известен български режисьор в хотел „Форум” (във Варшава - бел. ред.)… Те подценяват това, че е работила неколкократно в страната и разбира доста добре езика. Стефан разкрива тайната на любовта й пред режисьора. Той се усмихва любезно, но съветва Стефан да не се захваща с тази „афера”. Твърди, че това може да навреди на прекрасната му кариера, а и като партиец не би трябвало да изоставя жена си, това би било неморално и т.н.
След паметния разговор с българския режисьор Стефан си заминава. Не допуска, че вече никога няма да се видят…
Моята гледна точка
Преди да се срещнем в „Умирай само в краен случай” бях гледал Барбара в няколко филма - най-известната полска актриса по онова време. Красавица.
Снимахме в Лондон, но нямахме сцени заедно. Режисьорът Милен Гетов ни събра на среща в една от стаите на хотела, където бяхме настанени. Тогава за първи път я видях с други очи. Барбара беше с бял гащеризон. Екзотична дама, имаше нещо специално в нея. Коста Цонев, също ценител на женската красота, й беше хвърлил око. Аз си кротувах.
Срещата приключи и нищо. След няколко дни се видяхме във фоайето на хотела и отидохме в едно бистро. Аз пийнах две-три бири, тя май нищо не пи. После се прибрахме по стаите.
Това, което Барбара разказва в книгата, е повече литература. Истината е, че работата ми по филма свърши по-рано и за да спестят пари, от продукцията ми казаха да си тръгвам, уж нямало свободни легла. Тогава аз отидох в нейната стая. Останах там няколко дни. Беше красива авантюра, но не и любовна история.