Имам чувство, че доста жени са се влюбвали в мен през годините. Нашата история с Барбара Брилска тръгна от флирт, случи се и приключи по взаимно съгласие. Чак когато прочетох биографията й разбрах, че за нея срещата ни се е превърнала във важно събитие.
*
Спомням си как снимахме филма „Морето” със Северина Тенева. Трябваше да направим любовна сцена, а беше началото на ноември. Не усещах мъж ли съм, жена ли съм. Снимахме „горещата сцена” на брега на морето — ледена вода и вълните ни плискаха. Умирах от студ! Чудех се как ли ще се получи. Снимахме в близък план, но какво можеше да стане в общия? Тя беше с гащи.
Друго щеше да е при топличко и приятно време. Ние със Севе-то бяхме приятели открай време, нямахме никакви притеснения. Тя беше много добра актриса, отворена жена, бяхме и младички. Освен това аз съм симпатичен! И не ми мирише устата.
При снимането на любовна сцена най-важното не е техниката на целуването или ласката, а умението на режисьора да покаже страстта на екрана. От тази гледна точка повече ме притесняваше кой как снима, а не коя артистка ще ми партнира.
Една актриса стана по-специална за мен — Аня Пенчева. Нашата история беше истинска, повече от обикновен флирт. Мисля, че и тя имаше същото усещане — за любов. Аня е другата жена, която съм обичал истински.
Мери разбра това и го преживя много тежко. А и мен ме измъчваше съвестта; мисълта, че трябва да оставиш един човек заради друг, не ми даваше спокойствие. След началната еуфория дойде отрезвяването, а в тази фаза започваш да си задаваш много въпроси. Готов ли си за нов живот? Накъде отиваш? С кого ще продължиш?
Аня беше умно момиче. Проведохме сериозен разговор и аз сложих край на нашите отношения. В края на краищата има една прозаична фраза: „Важно е кой ти пере гащите”.
*
За разлика от работата в личния си живот съм нерешителен. Но никога не съм съжалявал за избора си. Днес не мога да си простя, че съм причинявал болка на Мери. Тя невинаги споделяше, но аз усещах, че се измъчва заради мен.
Мери никога не правеше сцени на ревност, само атмосферата вкъщи се променяше, когато бях сгафил. Благодарение на съпругата ми научих, че когато има проблем, най-важното е да го решиш.
До последно бях с Мери. Но не знам доколко успях да я убедя, че тя е моят избор в живота. Отнесе чувствата със себе си.
…Първият конфликт беше със съпругата на едно мое първо гадже. В този сблъсък тя се държа много нагло. Не че аз съм била по-морална в случая, но бях малка и неопитна. Връзката с този мъж беше тайна само за нас двамата. Той беше на 40 години. Изпя ми „Колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години” и „Моето мъжко момиче”. Аз пък му изпях „Не остарявай, любов”.
След което съпругата дойде в театъра и каза в кафето: „Аз съм жената!”. Мои „добри” колежки ме поканиха на нейната маса. Единственото, което можах да кажа тогава, беше: „Така ли? Той никога не ми е споменавал, че е женен”.
Това беше първият ми сблъсък със съпругата. Още тогава си казах, че е по-добре да си любовница. След години трябваше да се ориентирам към ролята на законна съпруга. Помислих си: „Боже, какво ли ще стане, ако аз съм на нейно място!”. До този момент нищо не е ставало. Дано Бог ме предпази!”.
АНЯ ПЕНЧЕВА
в интервю за сп. „L’Europeo”, бр. 3, „От любов”, 2008 г.
8
Сигурно мнозина си мислят, че съм галеник на съдбата. Но ще призная, че съм се чувствал и ненужен в киното. През седемдесетте години имаше период, в който режисьорите сякаш ме забравиха.
Не отказвах роли, просто не ме канеха. Аз бях в силата си, на подходяща възраст, а почти не снимах. Може би им бях втръснал? Не знам… Не се депресирах, защото тогава работех много в телевизията и в театъра.
Върнах се в играта, когато режисьорът Никола Рударов ме покани за филма „От нищо нещо”. От години мечтаех да играя в комедия. Смятах, че имам качества, но режисьорите не ме виждаха в такава светлина. А на мен ми беше писнало от пистолети, автомати и шпиони.
Снимахме „От нищо нещо” с голямо удоволствие, това си личи от филма. След Рударов и Иван Андонов ме покани за роля в комедия — „Дами канят”. Разбрах, че съм добър в хумора и сатирата, макар стилът ми да е различен от този на други мои колеги. Така се зароди силна поредица от филми, които публиката и днес продължава да гледа с удоволствие.
*
Много пъти приятели и познати са ми казвали: „Копеле, ако беше в чужбина, с тези роли щеше да имаш земя, вили, къщи…”. И сигурно са били прави.