Всъщност ме озвучаваше италиански актьор.
Докато бях министър, се срещнах и с Копола1. Той ми каза, че може би съм единственият държавник, който продължава да упражнява актьорската си професия. Дори Арнолд Шварценегер прекрати киноизявите си, щом стана губернатор на Калифорния.
1 Франсис Форд Копола - световноизвестен режисьор и продуцент - Бел. ред.
„Много си млад”, ми каза Копола, когато се запознахме в Балчик през 2005 г. Сигурно си е представял, че един министър на културата непременно трябва да е стар. Вечеряхме с прекъсвания, защото той имаше нощни снимки. Ставаше, отиваше да види как върви подготовката на екипа и се връщаше, за да продължим разговора. Учуди се, като разбра, че след толкова дълга филмова кариера все още съм свързан само с актьорската професия. Попита ме: „Можеш да изкарваш пари с хотели и храна, защо не го правиш?”.
Така разбрах, че основните му доходи идват от страничен бизнес, а не от правенето на филми. Изненадах го с вино от президента Георги Първанов. Дарих го и с гроздови еликсири от новата колекция на винарска изба „Todoroff”. Подарих му на DVD българските филми „Време разделно”, „Козият рог”, „Оркестър без име” и „Крадецът на праскови”. За съжаление не успях да се сдобия с английско копие на „Борис I”.
Към края на вечерята Копола ме покани на снимачната площадка. Оцених жеста — по принцип той не допуска странични хора, докато работи. Показа ми някои неща и по едно време се обърна към мен: „Можеш ли да виеш като вълк? “. Попитах: „Тъжен или весел?”. После забравих, че съм министър, и завих като вълк. Ръкопляскаха ми.
Сериалите „Стъклен дом” и „Фамилията” ме върнаха на снимачната площадка в България. След успеха на първия започнах работа по втория, а там ролята на Борис Арнаудов бе много по-добре разработена.
Той беше едновременно отрицателна и положителна фигура от по-старото поколение играчи в страната ни. Олицетворяваше мечтата на човека да изгради своя империя и казваше за себе си, че е първият истински капиталист в България. Патриархален тип, явно преживял големи спорове с баща си, но стремящ се да ръководи живота на децата и на внуците си. А това го правеше опасен.
Залових се да изграждам сериозно образа на моя герой в този интересен сериал. Оказа се и съдбоносен. По време на снимките на „Фамилията” разбрах, че съм тежко болен.
III БОЛЕСТТА
КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
1
Много е особено да знаеш, че имаш рак. Живееш сякаш между земята и небето. И правиш преоценка на много неща в живота си.
За болестта разбрах случайно. Гледах епизод от „Фамилията”, там имаше близък план с моя герой, вдигнал глава нагоре. Мернах някаква бучка от едната страна. Опипах я. Казах си: „А така! Твърда е като камъче. Какво ли е това?”.
Аз по принцип си знам болежките, редовно си изследвам кръвта, проверявам сърцето, бъбреците… Усещах, че през последните месеци се случва нещо нередно. Много се потях. Оказа се, че имам бучка и от другата страна. Но не обръщах внимание.
*
Прибрах се от морето. Мери продаваше семейни ниви и непрекъснато говореше по телефона. Не исках да я занимавам с моите проблеми. Казвах си — какво пък, днес-утре ще отида да се прегледам. По едно време хванах доктор Емил Райнов от нашата парламентарна група: „Емка, ела, пипни бе, братче, да те попитам нещо”. Той внимателно разгледа бучката и ме посъветва: „Веднага иди да дадеш кръв”. Като чух това, разбрах, че този път е нещо сериозно.
Отидох в Правителствена болница, там ми направиха пълни изследвания. Рентгени, прегледи… Тръгнах си спокоен. После разбрах, че хемоглобинът ми е паднал, а това е един от показателите за злокачествено заболяване.
*
Репетирах със студентите в Народния театър, когато ми се обади един от лекарите, мой голям фен: „Трябва да ти кажа нещо. Само спокойно. Налага се да ти направим биопсия колкото може по-бързо!”.
Обещах да го послушам и още през уикенда, докато снимах за „Фамилията”, предупредих екипа: „Пичове, ще ми правят биопсия.” Те изпаднаха в шок: „Не, не… Не може да е онова!”.
Никой не смееше да назове най-страшното. Но се знаеше, че биопсия се прави, за да се провери дали не става дума за рак.
Най-трудно ми беше, докато чаках изследванията. Понеже съм лаик, мислех, че ще получа диагнозата за 24 часа. Само че трябваше да минат цели осем дни. Толкова време не знаех дали ще бъде най-лошото, по-малкото зло или най-малкото…