Това не означава, че общуването е главната цел на един творец: неговата главна цел е да претвори в реалност своята представа за човека и за битието; но за да бъдат претворени в реалност, те трябва да бъдат преведени в обективни (и следователно подлежащи на предаване) термини.
В първа глава аз говорих за това защо човекът има нужда от изкуство — защо като същество, водено от концептуалното познание, той се нуждае от способността да съсредоточи своето непосредствено съзнателно мислене върху дългата верига и сложния сбор от своите метафизични понятия. Той „има нужда от изчерпателна представа за съществуването, за да интегрира своите ценности, да избере целите си, да планира своето бъдеще, да поддържа единството и последователността на живота си“. Усещането за живота на човека му дава интегрирания сбор от неговите метафизични абстракции; изкуството ги прави конкретни и му позволява да възприеме — да изживее — тяхната непосредствена реалност.
Функцията на психологическите интеграции е да направят определени връзки автоматични, така че те да работят като едно цяло и да не изискват съзнателен процес на мислене всеки път, когато биват извикани. (Цялото учене се състои в автоматизиране на познанията на човек, за да може умът му да остане свободен да търси по-нататъшно познание.) В ума на човека съществуват множество особени или „поливалентни“ вериги от абстракции (или взаимносвързани понятия). Когнитивните абстракции са фундаменталната верига, от която зависят всички останали. Подобни вериги представляват умствени интеграции, изпълняващи особено предназначение и формирани в съответствие с особен критерий.
Когнитивните абстракции се формират посредством следния критерий: кое е съществено? (Епистемологически съществено, за да се разграничи един клас на съществуващи неща от всички останали.) Нормативните абстракции се формират посредством следния критерий: кое е добро? Естетическите абстракции се формират посредством следния критерий: кое е важно?
Един творец не фалшифицира реалността — той я стилизира. Той подбира онези аспекти от битието, които разглежда като метафизически значими — и като ги отделя и изтъква, изпускайки незначителното и случайното, представя своята представа за битието. Неговите понятия не са откъснати от фактите на реалността — те са понятия, които интегрират фактите и неговата метафизическа оценка за тези факти. Подборът, който той прави, представлява неговата оценка: всичко, което влиза в едно произведение на изкуството — от темата до сюжета, мазката на четката или прилагателното, — добива метафизическа значимост благодарение на чистия факт, че е било включено в творбата, че е било достатъчно важно, за да бъде включено.
Един творец (като например скулптор в Древна Гърция), който изобразява човека като богоподобна фигура, съзнава факта, че човекът може да бъде сакат, болен или немощен; но той разглежда тези състояния като случайни, като ирелевантни към същинската природа на човека и обрисува фигура, която е въплъщение на силата, красотата, ума, самоувереността — каквото е истинското, естественото състояние на човека.
Един творец (като например скулптор от Средновековието), който представя човека като обезобразено чудовище, съзнава факта, че има хора, които са здрави, щастливи или уверени; но той разглежда тези състояния като случайни или илюзорни, като ирелевантни към основната човешка природа — и изобразява изопачена фигура, която въплъщава болка, грозота, ужас като истинското, природното състояние на човека.
Нека сега да разгледаме картината, описана в началото на тази глава. Херпесът на устните на красивата жена, който може да е лишен от значение в действителния живот, добива огромна метафизическа значимост благодарение на това че е изобразен в картина. Той заявява, че красотата на една жена и нейните усилия да бъде бляскава (красивата вечерна рокля) са безплодна илюзия, в чиято основа се таи семенцето на покварата, което може да ги очерни и унищожи във всеки миг; че така действителността се надсмива над човека; че всички човешки ценности и усилия са безсилни срещу мощта дори не на някакво грандиозно природно бедствие, а на жалка дребна физическа инфекция.
Натуралистичният по вид аргумент — според който в реалния живот една красива жена може да получи херпес — е ирелевантен в естетическо отношение. Изкуството не се интересува от действителните случки и събития като такива, а от тяхната метафизическа значимост за човека.