Дори в сферата на личния избор съществуват множество различни аспекти, от които човек може да се наслаждава на художествена творба — освен родството с усещането за живота. Усещането за живота е изцяло ангажирано само когато човек изпитва дълбоко лична емоция по отношение на дадено художествено произведение. Но има множество други равнища или степени на харесване; разликите приличат на разликата между романтичната любов и привързаността или приятелството.
Например аз обичам произведенията на Виктор Юго в по-дълбок смисъл от възхищението към неговия превъзходен литературен гений и откривам множество прилики между неговото и моето усещане за живота, въпреки че не съм съгласна с абсолютно всичко от неговата ясно заявена философия; харесвам Достоевски за изключителното му майсторство в сюжетостроенето и за безпощадната дисекция, която прави на психологията на злото, макар че философията му и неговото усещане за живота са почти диаметрално противоположни на моите; харесвам ранните романи на Мики Спилейн заради изобретателните сюжети и моралистичния стил, въпреки че неговото усещане за живота е в разрез с моето и в произведенията му не са вплетени никакви явни философски елементи; не мога да понасям Толстой и четенето на неговите произведения беше най-отегчителният литературен дълг, който ми се е налагало да изпълнявам, неговата философия и усещането му за живота са не просто погрешни, а порочни и въпреки това, от чисто литературна гледна точка, сам по себе си, трябва да го оценя като добър писател.
А сега, за да покажа разликата между един интелектуален подход и усещането за живота, ще пренапиша горния абзац от гледна точка на усещането за живота: Юго ми дава усещането, че влизам в катедрала; Достоевски ми дава усещането, че влизам в тъмница, превърната в музей на ужасите, но ме води един могъщ гид; Спилейн ми дава усещането, че слушам военен оркестър в парка; Толстой ми дава усещането за мръсен заден двор, в който не искам да вляза.
Щом се научи да превежда смисъла на едно художествено произведение в обективни категории, човек открива, че няма по-мощно нещо от изкуството за разкриването на същността на човешкия характер. В своята творба един творец разголва душата си — ти също, благородни читателю, когато откликваш на нея.
март 1966 г.
4. Изкуството и познанието
Един често задаван въпрос, на който специалистите по естетика не успяват да отговорят, е: какъв вид обекти могат с основание да бъдат класифицирани като художествени произведения? Какви са валидните форми на изкуството — и защо?
Един преглед на основните дялове на изкуството ще даде насока за отговора.
Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на твореца. Дълбоката потребност на човека от изкуство се корени във факта, че неговата когнитивна способност е концептуална, т.е. че той добива познание посредством абстракции и се нуждае от способността да довежда най-широките метафизични абстракции до Своето непосредствено, перцептуално осъзнаване. Изкуството удовлетворява тази потребност: посредством избирателно пресъздаване то конкретизира фундаменталната представа на човека за себе си и за битието. Ето защо то казва на човека кои аспекти от неговото битие трябва да се разглеждат като съществени, значими, важни. В това отношение изкуството учи човека как да използва своето съзнание. То възпитава или стилизира съзнанието на човека, като му предава определен начин да се гледа на съществуването.
Като имате предвид това, разгледайте природата на основните дялове на изкуството, както и всички специфични физически медии, които те използват.
Литературата пресъздава реалността с помощта на езика; живописта — посредством цвета върху двуизмерна повърхност; скулптурата — посредством триизмерна форма, изработена от твърд материал. Музиката използва звуците, създадени от периодичните трептения на резонантно тяло, и извиква емоциите на усещането за живота на човека. Архитектурата е сама по себе си в отделна категория, тъй като съчетава изкуството с утилитарна цел и не пресъздава реалността, а създава постройка, в която човекът да живее, или която да използва, като изразява човешките ценности. (Съществуват също така изпълнителските изкуства, чийто медиум е личността на твореца; тях ще разгледаме по-късно.)
А сега да разгледаме отношението на тези изкуства към когнитивната способност на човека: литературата борави с областта на понятията, живописта — с областта на зрението; скулптурата — със съчетание от областите на зрението и осезанието; музиката — с областта на слуха. (Архитектурата като изкуство е близка до скулптурата: нейната област е триизмерна, т.е. зрение и осезание, но транспонирани в един величествен пространствен мащаб.)