Джейн Ан Кренц
Романтична афера
Пролог
Полунощ, Лондон
Шарлот внезапно се събуди в ранните часове на утрото, много преди изгрев слънце, но не разбра какво бе прекъснало съня й. Може би подсъзнателно бе доловила изскърцване на някое дървено стъпало от широкото стълбище или приглушен мъжки глас. Каквато и да беше причината, младата жена изведнъж отвори широко очи и скочи рязко от леглото си. Беше обхваната от неясно, непреодолимо остро безпокойство. През тялото й мина студена тръпка.
Тази нощ икономката я нямаше, беше свободната й вечер. Уинтърборн, вторият й баща, никога не се прибираше преди зазоряване, особено в последно време. Двете със сестра й Ариел трябваше да са сами в цялата къща.
Но въпреки това някой току-що бе изкачил стълбите и сега вървеше по коридора.
Шарлот с рязко движение отметна завивките и треперейки от страх, стъпи на студения под. Нямаше и най-малка представа, какво трябва да предприеме.
В този момент се чу още едно изскърцване, което й се стори като истинско стенание.
Шарлот с предпазливи стъпки се приближи до вратата и я открехна съвсем леко, само колкото да погледне в полутъмния коридор, и видя две фигури, облечени в широки дълги палта, застанали пред стаята на Ариел.
Един от мъжете държеше в ръката си запалена свещ. Слабата светлина все пак бе достатъчна, за да разкрие неясните, зловещи черти на лицето на Уинтърборн.
— Съветвам те да свършиш тази работа колкото може по-бързо — изръмжа Уинтърборн. — И след това да си вървиш. След малко ще се зазори, а не трябва да оставаш дълго тук.
— Но аз искам да се насладя както трябва на това рядко удоволствие. Не всеки ден човек има възможност да се позабавлява с истинска девственица, и то с аристократично потекло. Каза, че е на четиринайсет години, нали така? Прекрасна възраст Имам намерение да се насладя на всеки миг с нея, Уинтърборн.
Шарлот едва се удържа да не изкрещи от ярост и страх. Гласът на този човек наподобяваше плътните кадифени звуци, извлечени от някой скъп музикален инструмент, глас, който внушаваше сила и мощ дори когато бе принизен до шепот Това бе глас, който би могъл да укроти диво животно или да пее химни, но въпреки това бе най-ужасяващият звук, който бе чувала някога.
— Да не сте, луд? — изсъска Уинтърборн. — Трябва бързо да приключите.
— Да не би да сте забравили, Уинтърборн, че ми дължите доста голяма сума пари. Със сигурност не очаквате да уредите дълга си, като ми дадете на разположение само няколко минути със скъпата малка девственица. Искам най-малко час.
— Невъзможно! — възкликна приглушено Уинтърборн. — Стаята на по-голямата сестра е в края на коридора. Тя е истинска кучка. Абсолютно неуправляема е. Ако я събудиш, не се знае какво може да направи.
— Това си е ваш проблем, не мой. Уинтърборн, вие сте главата на това семейство, нали? Оставям на вас да се оправяте с по-голямата.
— Какво, по дяволите, очаквате да направя, ако тя се събуди?
— Заключете я в стаята й. Завържете й очите. Напъхайте парцал в устата й. Пребийте я до смърт. Не ме интересува как ще уредите този въпрос, само се погрижете тя да не се бърка и да не пречи на удоволствието ми.
Шарлот тихо затвори вратата на спалнята си, обърна се и с безумен поглед започна да оглежда стаята. Пое си дълбоко дъх, извика на помощ цялото хладнокръвие, на което бе способна, и се впусна към раклата до прозореца.
С известно усилие треперещите й пръсти успяха да отворят ключалката, Шарлот вдигна капака на раклата и захвърли настрани двете одеяла, които бяха поставени най-отгоре. Кутията с пистолета на баща й стоеше на дъното на раклата.
Шарлот грабна трескаво кутията, отвори я и извади тежкото оръжие. Пистолетът не беше зареден и нищо не можеше да се направи, тъй като младата жена не притежаваше куршуми, но дори и да имаше, не разполагаше с време.
Отново се приближи до вратата, отвори я рязко и излезе в коридора. Инстинктивно усещаше, че непознатият, който се готвеше да изнасили Ариел, бе по-опасният от двамата. Разбираше, че той щеше да действа още по-брутално и жестоко, ако усетеше някакво безпокойство или несигурност в нея, какво оставаше, ако разбереше за ледения страх, който сковаваше тялото й!
— Спрете веднага или ще стрелям! — каза тя с тих, но нетърпящ възражение тон.
Уинтърборн — изумен — отстъпи крачка назад. На светлината от пламъка на свещта се виждаше широко отворената му от смайване уста.
— Дявол да го вземе! Шарлот!
Другият мъж се обърна преднамерено бавно, при което полите на палтото му леко прошумоляха. Лицето му оставаше изцяло в сянка, защото не бе свалил шапката си с широка периферия и бе вдигнал яката на палтото си.