Шарлот почувства как изведнъж устата й пресъхна.
— Не вярвам, че каквато и да е доза от вашия опиум може да ме накара да забравя колко ви мразя! Но ако все пак това, което казвате, е истина, ефектът ще бъде само временен. Рано или късно ще изляза от транса и когато това стане, ще намеря начин да ви убия.
— Това ще добави малко живец в брака ни, не мислите ли? — Морган се изсмя с кратък, дрезгав смях. — Може би това ще стане причина аз да не изпитам отегчението, което неминуемо бих почувствал с една прекалено отзивчива жена.
— Дори и ако това беше възможно, а аз мисля, че не е, защо бихте искали да се ожените за жена, която ви презира толкова много?
Усмивката на Морган накара Шарлот да се вледени. Но този, който отговори, беше Бакстър. Гласът му бе тих и абсолютно лишен от чувства. Глас на сериозен учен, който съобщава факт.
— Защото си принадлежала на мен, разбира се.
Шарлот почувства, че се задушава. Впи недоумяващ поглед в широките рамене на Бакстър, но не можа да намери дори една дума за отговор.
— Точно така — отвърна Морган с огромно самодоволство. — Всеки път, когато разтворя хубавите ти бедра, Шарлот, ще се наслаждавам над победата си над единствения човек, който почти ми бе станал равен.
— Вие със сигурност сте напълно луд — прошепна тя.
В очите на Морган проблесна гняв. След това той погледна Шарлот с презрение.
— Хайде сега, любов моя, ти си ми длъжница. Ти си честна жена. Мислех си, че искаш да ми се отплатиш.
— Какво искате да кажете?
— Аз бях причината вторият ви баща да свърши с прерязано гърло във водите на Темза. Направих го още на сутринта, след като се срещнахме. През онази нощ аз промених съдбата ти. Какво щеше да правиш, ако не те бях отървал от този Уинтърборн?
— Вие със сигурност не сте го убили заради мен. — Тя се отдръпна ужасена. — Направили сте го, защото той не можеше да ви плати парите, които ви дължеше, пари, изгубени на хазарт.
Морган само сви рамене.
— Да, признавам, че е така. Права сте, не го направих заради вас.
Бакстър се извърна бавно от прозореца и се отправи към масичката с брендито.
— Кажи ми, Морган, как успя да избягаш от замъка в Италия?
Морган вдигна рязко глава.
— Нито стъпка по-нататък, Сейнт Айвс!
Бакстър спря.
— Много добре. Но бъди така добър и задоволи любопитството ми.
— Имаше таен тунел, през който се излизаше от лабораторията. — Морган сви устни. — Успях да го достигна навреме, за да избегна пламъците, но не можах да избягам от газовете, които се образуваха при запалването на химикалите. Едва не се задуших до смърт.
— Точно те са увредили гласа ти, нали?
Лицето на Морган се изкриви от тъмна ярост.
— Ти ми причини всичко това — изхриптя той. — И тази вечер ще си платиш!
— Как смеете? — извика Шарлот — Вие се опитахте да убиете Бакстър!
— Тишина! — Морган й хвърли кратък поглед, преди отново да насочи вниманието си към Бакстър. — Мисля, че достатъчно говорихме за миналото.
— Съгласен съм — отвърна Бакстър.
— Кажи ми какво намери в скицника на Друзила Хескет, което те насочи към мен — продължи Морган — Кажи ми веднага, Сейнт Айвс, или ще убия твоята устата Шарлот!
— Намерихме много интересна рисунка.
— Бакстър, не! — намеси се Шарлот. — Не му казвай нищо. Той ще те убие!
— Затваряйте си устата, мис Аркъндейл — изсъска Морган. — Или аз ще го направя вместо вас.
Шарлот понечи да отговори и да му каже какво мисли за него, но изобщо не успя да издаде и звук.
С внезапен, ужасяващ порив на невидим вятър и с остър звук, тежките завеси на прозореца, където стоеше Бакстър само миг по-рано, избухнаха в пламъци.
Морган изведнъж се вцепени. Лицето му се изкриви от ужас.
— Не! — прошепна дрезгаво той. — Не, по дяволите, не!
— Това ти навява стари спомени, нали? — Гласът на Бакстър бе все така безстрастен. — На мен също.
Морган потрепери и направи огромно усилие да се овладее. С треперещи ръце насочи револвера си към Бакстър.
— Сега ще свърша с теб. Научих това, което ми трябваше, от жената. За мен ще бъде огромно удоволствие да я притежавам. , Докато умираш, мисли за мен как я обладавам!
Шарлот забеляза как Морган стисна по-силно оръжието си и нададе смразяващ кръвта писък. Морган отново потрепери, но не изпусна пистолета. В този момент огънят в камината избухна в съскащи пламъци, които наподобяваха ноктите на огромна хищна птица, търсеща плячката си.
— Не! — Морган отстъпи крачка назад и се облегна на ръба на голямото легло.
Обграден от пламъци, Бакстър тръгна бавно и заплашително към Морган.
— Няма време — каза той. — Трябва да бягаш.