Пламъците ставаха все по-големи и заплашителни зад гърба му Шарлот разбираше, че Бакстър разчита на ужаса на Морган, за да осъществи намеренията си, но тя не можеше да се довери на Морган, нито на емоциите му. Трябваше отново да отклони вниманието му. Застанала на колене, тя се пресегна над главата си и улови копринения ръб на завесите на леглото. След това ги дръпна надолу с всичката сила, на която беше способна. Тежките драперии паднаха, истинска лавина от яркочервена коприна. Част от нея покри раменете и главата на Морган. Останала част се стовари върху Шарлот. Морган нададе яростен вик, който отекна зловещо в каменните стени. Последва го изстрел, Морган не се бе сдържал и бе стрелял.
— Бакстър! — Шарлот успя да отхвърли червените завеси от себе си и се закашля, полузадушена от праха, както и от дима, който започваше да изпълва стаята.
Пламъците се разпространяваха бързо. На този страховит фон Бакстър и Морган се бяха вкопчили в смъртоносна хватка. Двамата паднаха на килима, като се бореха с всички сили да се доберат до другия револвер, този, който бе държал Бакстър. Проехтя още един изстрел. За миг, който сякаш продължи цяла вечност, нито един от двамата не се помръдна.
— Бакстър! О, Господи! — Обезумяла, Шарлот успя да достигне ръба на леглото. Въжето се опъна, като не й позволи да се придвижи повече.
Морган се взираше в противника си с широко отворени, смаяни очи. На гърдите, върху снежнобялата си риза, имаше голямо червено петно.
— Не! Не може всичко да свърши по този начин. Трябва да изпълня великата си съдба!
Бакстър бавно се изправи на крака, но Морган веднага се вкопчи в ръката му.
— Съдбата ми показваше, че аз ще победя златния грифон — прошепна той с отпадащ глас. — Сигурно нещо се е объркало. — Морган се закашля. — Объркало се е, а аз съм магьосник. — Не можа да каже нищо повече, защото от устата му бликна кръв.
Морган наистина се опита да каже още нещо, но не успя. Ръката му бавно пусна ръката на Бакстър, тялото му се отпусна на килима и не помръдна повече.
Бакстър бързо се изправи и се втурна към Шарлот Младата жена забеляза, че той бе изгубил очилата си в битката.
— Трябва да се махнем оттук — каза Бакстър.
— Не мога да развържа тези въжета. — За пръв път Шарлот осъзна каква заплаха представлява огънят. Помисли си, че никога няма да успее да излезе от тази дяволска стая, и усети как в нея се надига паника. — В чантичката си имам нож, но не знам къде е. Похитителите ми я взеха. Господи, Бакстър! — Тя вдигна поглед към него, неспособна да каже нищо повече, скована от ужас.
— Палтото ми! Изпуснах го някъде. — Бакстър започна бързо да се оглежда наоколо. — Бързо! Виждаш ли го къде е!
— На пода зад теб. На не повече от три крачки разстояние. Върни се право назад.
Бакстър се обърна и последва указанията й.
— Да, намерих го. Даваш отлични инструкции, скъпа. — Той бързо пребърка джобовете и извади един нож, след което се върна към леглото.
— Взех ножа от човека, който ми го беше взел по-рано, когато ме докара тук.
Опипвайки пътя си, Бакстър улови въжето, изпъна го и го преряза. Шарлот беше свободна. Младата жена едва не припадна от облекчение.
— Хайде. Нямаме време за губене. — Бакстър сграбчи ръката й и издърпа Шарлот от леглото. — Ти трябва да водиш, Шарлот. Всичко пред погледа ми е размито и неясно.
— Да, разбира се. — Шарлот едва не се спъна в неподвижното тяло на Морган, докато си проправяше път към вратата. Сведе поглед към него и видя, че ризата и палтото му бяха напоени с кръв. — Ами ако избяга отново?
— Този път няма да избяга, Шарлот — отвърна безстрастно Бакстър. — Морган е мъртъв.
— Но как можеш да си сигурен? — настоя Шарлот, докато се измъкваха от стаята.
— Дори аз не мога да пропусна такава близка цел.
Шарлот почти беше достигнала вратата, когато забеляза с ъгълчето на окото си някакъв златист отблясък.
— Очилата ти. — Шарлот ги вдигна от пода. — Едното стъкло е счупено, но другото, изглежда, е здраво.
— Благодаря ти, скъпа. — Бакстър постави очилата си. — И това ще свърши работа.
Двамата бързо излязоха, прекосиха коридора и се озоваха на масивното каменно стълбище. След тях се стелеха гъсти валма дим.
Няколко минути по-късно стаята експлодира в адски пламъци.
Когато двамата с Шарлот стигнаха до антрето, Бакстър прецени, че почти една трета от горния етаж на къщата бе обхваната от пожара.
В далечината се разнесоха викове. Уплашени слуги и многобройни негодници бягаха от огъня. Цялата тази суматоха им бе добре дошла, така щяха да се измъкнат незабелязано. Но все още съществуваше опасността някой от подчинените на Морган да се опита да ги спре, не знаейки, че господарят му е мъртъв.