Хамилтън лекичко се подсмихна.
— С други думи, името на нашия скъп мъртъв баща не е достатъчно добра препоръка за мен?
— Не, не е.
Хамилтън изпусна шумно въздуха от дробовете си.
— Тогава може би е добре, че не съм се метнал във всичко на него. Да си остане между нас, но не изпитвам никакво желание да преследвам танцьорки и певици или да се мъкна по бордеите. Искам да се оженя за жена, която изпитва истинска обич и привързаност към мен.
Бакстър вдигна глава и го погледна.
— Господи! Говориш напълно сериозно, нали?
— Че ще направя предложение на мис Ариел? Да. Никога не съм срещал по-очарователна и по-умна жена. Нито пък толкова смела. Знаеш ли, Бакстър, тя изрично настоя да ме придружи през нощта, когато последвахме мис Шарлот и похитителите й. Нищо, което й казвах, не можа да я разубеди. Дори по пътя ме накара да й покажа как се стреля с револвер; просто за всеки случай. Тази жена наистина притежава забележителна смелост.
— Очевидно това е семейна черта — промърмори Бакстър.
— В този момент в коридора проехтя шум от стъпки. Розалинд, облечена в бледорозова рокля и малиновочервено палто и огромна розова сатенена шапка, се появи на вратата.
— Ето те и теб, Бакстър. От известно време те търся.
Хамилтън се изправи и сковано се поклони.
— Лейди Тренглос.
— Хамилтън. — След този поздрав тя се обърна отново към Бакстър. — Защо не отговори на съобщенията, които ти изпратих? Само вчера изпратих две и още едно тази сутрин.
Бакстър започна да се чуди дали някога ще остане сам в собствената си лаборатория.
— Добър ден, лельо. Ламбърт не ми каза, че ще дойдеш.
— Твоят иконом едва успя да отвори вратата преди малко — възрази тя. — Нямам достатъчно търпение да го чакам да ти съобщи за пристигането ми и чак тогава да ме посрещне. Наистина, Бакстър, трябва да оставиш бедния Ламбърт да се пенсионира. Как, за бога, се оправяш с домакинството си с такъв иконом?
— Той е единственият ми подчинен, който е останал тук повече от два месеца. Ако му позволя да си отиде, няма да разполагам с никого, за да ми помага в проклетото домакинство. — Бакстър реши, че спуканата колба не става за нищо, и я хвърли с кошчето за боклук. — Кажи ми каква е целта на посещението ти.
Лейди Тренглос хвърли нетърпелив поглед към Хамилтън, а след това насочи вниманието си към Бакстър. На лицето й се изписа замислено изражение.
— Дойдох да ти благодаря, че разгада тайната на убийството на приятелката ми.
— Вече го направи на сутринта след известните ти събития. — Бакстър взе бърсалката за прах, направена от пера, и започна методично да почиства бутилките с химикали и най-различни други смеси. — В момента съм зает, затова, ако няма нищо друго…
— Много добре, това не е единствената причина за посещението ми. — Розалинд присви очи. — Искам да обсъдя с теб един семеен въпрос.
— Хамилтън е част от семейството, така че можеш да говориш пред него — заяви Бакстър с нетърпящ възражение тон.
Хамилтън го погледна изненадано и се усмихна.
— Наистина.
— Както искаш. — Розалинд отново хвърли поглед към Бакстър. — Ще говоря направо. Имаш ли намерение да развалиш годежа си с мис Аркъндейл сега, след като случаят с убийството е разрешен?
Бърсалката за прах замръзна във въздуха. Бакстър се обърна бавно и погледна леля си право в очите.
— Това е личен въпрос, който засяга само мен и мис Аркъндейл.
Нещо в гласа му я накара да отстъпи изненадана назад. Розалинд се опита да каже нещо, но напразно.
— Добре. Много добре. Исках само да кажа…
— Бакстър се страхува да поиска ръката й — обясни Хамилтън с поверителен тон. — Мисли си, че тя ще го отхвърли.
— Затваряй си устата, Хамилтън! — изсъска Бакстър.
Хамилтън се ухили невъзмутимо.
— Но защо, за бога, Шарлот ще те отхвърля? — поиска да узнае Розалинд. — Тя е на двайсет и пет. Почти стара мома, която дори няма своя зестра. Трябва да осъзнае, че при тези обстоятелства едва ли ще намери някой по-подходящ от Бакстър.
— Благодаря, лельо Розалинд — промърмори Бакстър. — Винаги е добре да знаеш, че роднините ти ти предлагат такава безрезервна подкрепа.
— А тя много харесва Бакстър — обади се Хамилтън, — Проблемът е, че Шарлот изпитва недоверие към брака. — Ариел ми каза, че според сестра й бракът представлява риск за една жена.
— Каква глупост! Ние говорим за брак с Бакстър. — Розалинд изсумтя съвсем не по дамски маниер. — Това едва ли представлява някакъв риск. Кълна се, че не познавам по-добродушен, спокоен и трезвомислещ човек от Бакстър.
— Напълно съм съгласен с вас. — Очите на Хамилтън блестяха лукаво. — Човек спокойно може да каже, че нашият Бакстър е най-спокойният, невъзмутим и стабилен човек, на когото винаги може да се разчита.