— Здравей, Бакстър. — Шарлот се усмихна на всички, но очите й оставаха приковани в Бакстър, — Виждам, че имаш доста посетители.
— Те всички тъкмо си тръгваха — отвърна бързо Бакстър. — Не знаех, че ще дойдеш, Шарлот. Къде, по дяволите, е Ламбърт? Ще го изпратя да донесе чай или нещо друго.
— Ламбърт е застанал на входната врата и изглежда няма намерение да помръдва оттам — каза Шарлот.
Ариел весело се засмя.
— Ламбърт каза, че с всички тези хора, които пристигат през цялото време, едва ли може да се очаква от него да свърши каквото и да било.
— Всички се опитваме да благодарим на Бакстър, но той настоява да си тръгваме и направо ни посочи вратата — ухили се Хамилтън.
— Вече ви казах, че имам работа — изръмжа Бакстър. Никой не му обърна внимание.
— Толкова невероятни събития — заяви Ариел. — Кой би могъл да си представи, че всичко ще свърши по-този начин?
— Наистина — засмя се Хамилтън. — Магьосникът сигурно е бил немалко изненадан, когато е разбрал, че машинациите му са довели при него не друг, а стария му враг Бакстър.
— Аз не съм убедена в това — намеси се Шарлот, като остави чантичката си на една работна маса. — По-скоро съм склонна да мисля, че унищожаването на Бакстър е било част от плана му за осъществяването на неговата така наречена велика съдба.
Хамилтън повдигна учудено вежди.
— Вероятно е така.
Ариел изглеждаше заинтригувана от забележката на Шарлот.
— Наистина. Мисля си за нещо, което Шарлот спомена в деня, когато спаси Джулиана Поуст Тя каза, че е забелязала на земята картата на смъртта, паднала с лицето нагоре. Мис Поуст заяви, че винаги е предсказвала на магьосника бъдещето, което е искал да чуе. Но през онзи ден тя, без да иска, му е предсказала истинската съдба.
Очите на Розалинд се разшириха от изумление.
— Господи, но това е толкова зловещо!
Бакстър се намръщи.
— Това са пълни глупости. Самата мис Поуст ни каза, че не е изтегляла тази карта. Тя сигурно е паднала съвсем случайно, може би ръбът на робата й я е бутнал на земята, когато Морган е взел жената на ръце, За да я отнесе на дивана.
— А може би съвсем не е било случайно. — Хамилтън присви очи.
— Би било малко трудно да наречем такова лошо знамение просто съвпадение — съгласи се неохотно Розалинд.
— В цялата тази работа виждам тайнствена намеса на Провидението — добави Ариел.
— Достатъчно! — изрева Бакстър. — Положението не бе нищо повече от поредни събития с логическа последователност.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ариел.
Вместо Бакстър отговори Шарлот.
— Бакстър е прав в едно. В тази ситуация някои събития наистина следваха логическия си ход. Все пак, Морган Джъд сигурно е разбирал, че пуска в действие цял сложен механизъм и поема голям риск, когато е позволил на Хамилтън да стане член на „Зелената маса“.
Мериан се намръщи.
— Защо казвате това?
Шарлот обърна поглед към нея.
— Джъд сигурно е знаел, че когато е въвлякъл Хамилтън в плановете ри, щял е рано или късно да привлече вниманието на Бакстър. Ако питате мен, част от него не е могла да устои на този риск и предизвикателство. Подозирам, че той е изпитвал някаква вътрешна потребност да накара Бакстър да разбере, че е оцелял след инцидента в Италия. Искал е да злорадства, да докаже, че е по-умният от „двамата алхимици“. И не на последно място, искал е да си отмъсти.
— Разбирам. — Хамилтън наклони неволно глава на една страна, докато обмисляше казаното от Шарлот. — Много добре разбирам, че Джъд е искал да демонстрира превъзходството си. Но защо би си помислил, че Бакстър ще се заинтересува какво ще стане с мен?
Шарлот се усмихна.
— О, сигурна съм, че никога не би му хрумнало, че Бакстър ще се опита да те измъкне от „Зелената маса“ да не говорим, че ще спаси приятеля ти Норис. Джъд е приел за даденост, че Бакстър е опустошил собствената си душа с гняв и желание за отмъщение, както е направил самият Джъд. Но е бил сигурен, Хамилтън, че може спокойно да те използва, за да привлече вниманието на Бакстър, и точно това е искал.
— Дори и ако Бакстър е заплаха за собствените му планове? — попита Розалинд.
— Морган Джъд е възнамерявал да убие Бакстър, след като му покаже колко по-умен е от него — продължи Шарлот. — Джъд беше най-големият враг на самия себе си. Неговата арогантна и жестока природа е създала в душата му дяволска смес, която е била много по-опасна от всяка киселина.
Розалинд се замисли.
— Значи, по един или друг начин, Бакстър е щял да бъде замесен в тази работа, дори и да не го бях молила да разследва смъртта на Друзила.