— А-ха — промърмори той. — Предполагам, че това е по-голямата сестра.
Шарлот осъзна, че стои точно сред потока лунна светлина, която се процеждаше през прозореца и отворената врата на стаята й. Непознатият съвсем спокойно можеше да разглежда тялото й, което се очертаваше под полупрозрачната бяла ленена нощница.
Шарлот отчаяно пожела пистолетът в ръката й наистина да бе зареден. Никога в живота си не бе мразила някого толкова много, както този непознат. И никога не бе била толкова изплашена. В този момент страхът й заплашваше да вземе връх над здравия й разум. Инстинктивно чувстваше, че човекът пред нея не бе просто един непознат, а чудовище.
Доверявайки се на инстинкта си, Шарлот не каза нищо. Тя стисна още по-здраво пистолета с двете си ръце и го вдигна преднамерено бавно, като се прицелваше в непознатия, сякаш оръжието наистина бе заредено, и издърпа ударника за стрелба. Ужасяващият звук отекна високо в тишината на пустия коридор.
— Проклятие, момиче, полудя ли? — Уинтърборн се втурна напред, но в миг се закова на място. — Махни този пистолет!
— Махайте се! — Въпреки че се страхуваше, Шарлот не позволи на оръжието да потрепери в ръката й. Бе насочила цялото си внимание върху чудовището, облечено в черно палто. — Махайте се и двамата. Веднага!
— Наистина си мисля, че тя няма да се поколебае да натисне спусъка, Уинтърборн. — Мелодичният глас на непознатия излъчваше сладост и отрова едновременно, в същото време внушаваше и ужасяващото чувство, че той истински се забавлява от ситуацията.
— Няма да посмее — отвърна Уинтърборн, но въпреки това отстъпи крачка назад. — Шарлот, изслушай ме. Не си толкова глупава да си мислиш, че можеш просто ей така, най-хладнокръвно да застреляш един човек. Ще те обесят за такова престъпление.
— Така да бъде! — Шарлот повдигна още малко оръжието си.
— Елате, Уинтърборн — обади се тихо непознатият — Хайде да си вървим. Малката наистина има намерение да изстреля някой куршум в един от нас и съм склонен да си мисля, че жертвата й ще бъда именно аз. Никоя девственица не заслужава толкова главоболия.
— Ами разписките ми? — попита Уинтърборн с треперещ глас. — Обеща да ми ги дадеш, ако ти позволя да имаш по-малкото момиче.
— Както изглежда обаче, ще трябва да намериш друг начин да си изплатиш дълга.
— Но аз нямам никакви източници, сър! — Уинтърборн бе отчаян. — Нямам какво да продам, за да покрия задълженията си към вас. Бижутата на жена ми са продадени. Останали са само някои от сребърните сервизи. Освен това не притежавам тази къща, само съм наемател тук.
— Сигурен съм, че ще измислите как да ми се издължите. — Непознатият бавно се отправи към стълбището, като изобщо не обръщаше внимание на Шарлот. — Но каквото и да измислите, направете така, че да не ми се налага да заставам очи в очи с един истински ангел на отмъщението, за да си получа моето.
Шарлот продължаваше да държи пистолета насочен към непознатия, докато той слизаше бавно по стълбите. Като се държеше настрана от Уинтърборн и от запалената свещ, той успяваше да остане в сянка през цялото време. Шарлот се приближи до парапета и не го изпускаше от поглед, когато той отвори входната врата. За неин ужас той се спря и вдигна поглед към нея.
— Вярвате ли в съдбата, мис Аркъндейл? — Гласът му наподобяваше ароматен, сладък мед.
— Такива въпроси изобщо не ме интересуват.
— Жалко. Наистина би трябвало да обърнете по-голямо внимание на този въпрос. Току-що показахте, че сте от онези редки личности, които успяват да ръководят съдбата си.
— Напуснете тази къща!
— Сбогом, мис Аркъндейл. Най-малкото, което бих могъл да кажа, е че беше много забавно. — С няколко бързи крачки, при което полите на палтото му се развяха след него, непознатият изчезна в нощта.
Най-сетне Шарлот можеше спокойно да си поеме дъх. Тя се обърна рязко към Уинтърборн.
— Вие също, сър! Махайте се или ще натисна спусъка!
Грубото му лице се изкриви от ярост.
— Знаеш ли какво направи, глупава кучко? Дължа на този човек цяло състояние!
— Не ме интересува колко пари сте загубили. Този човек е изверг. Вие също, тъй като бяхте готов да пожертвате невинността на едно младо момиче само за да уредите дълговете си! Изчезвайте оттук!
— Не можеш да ме изхвърлиш от собствената ми къща!
— Точно това имам намерение да направя. Махайте се или ще натисна спусъка. Повярвайте ми, Уинтърборн, няма да се поколебая да го направя!
— Но аз съм ти втори баща, за бога!
— Вие сте жалък, презрян лъжец. Освен това сте и крадец. Откраднахте наследството, което баща ми остави за нас с Ариел, и го пропиляхте в игралните клубове. Мислите ли, че чувствам някаква привързаност към вас след това, което направихте? Ако наистина смятате така, вие сте луд.