В този момент прозвуча изстрел. Бакстър не се колеба повече и скочи в тъмните води. Последователни ужасяващи експлозии отекнаха в нощта. Успя да избегне острите скали, но при падането изпусна дневника на Морган Джъд. Вълните го погълнаха и унищожиха. Смъртоносните записки вече не съществуваха.
Когато след няколко минути изплува на повърхността, Бакстър осъзна, че и очилата му се бяха изгубили. Но не се нуждаеше от тях, за да разбере, че лабораторията в кулата на замъка се бе превърнала в истински огнен ад. Във въздуха се издигаше гъст черен дим.
Никой не би могъл да оцелее сред такива пламъци. Морган Джъд беше мъртъв. Бакстър не можеше да не се замисли над факта, че макар и неволно, бе допринесъл за смъртта на човека, който някога бе най-добрият му приятел.
Почти бе готов да повярва в теорията за предопределената съдба.
Глава 1
Лондон,
три години по-късно
— Не ми оставяте никаква друга възможност, освен да бъда груба, мистър Сейнт Айвс. За нещастие, истината е, че вие не отговаряте съвсем на изискванията ми за мой доверен човек. — Шарлот Аркъндейл постави здраво сключените си ръце върху махагоновото бюро и отново огледа Бакстър с критичен поглед. — Съжалявам, че ви загубих времето.
Събеседването не вървеше добре. Бакстър нагласи по-удобно на носа си очилата със златни рамки, като едва се сдържаше да не заскърца със зъби.
— Простете ми, мис Аркъндейл, но бях останал с впечатлението, че искате да наемете човек, който изглежда напълно безобиден и скучен.
— Точно така.
— Доколкото си спомням, точното ви описание на идеалния кандидат бе, цитирам: „човек, добродушен и мек като картофен пудинг“:
В зелените й, смущаващо умни очи се появи объркване, но то трая само един миг.
— Не сте ме разбрали правилно, сър.
— Аз рядко правя грешки, мис Аркъндейл. Аз съм точен, методичен и праволинеен по свой собствен начин. Грешките се правят от хора, които са импулсивни или склонни към избухване. Уверявам ви, че не принадлежа към този тип.
— Не бих могла да не се съглася с вас за риска, който представляват избухливите натури — отвърна бързо тя. — Наистина, това е един от проблемите…
— Позволете ми да ви прочета точно какво бяхте написали в писмото си до наскоро оттеглилия се ваш бивш доверен човек.
— Няма нужда. Знам много добре какво съм писала на мистър Маркъл.
Бакстър не обърна внимание на думите й. Бръкна във вътрешния джоб на леко износеното си палто и извади писмото. Беше чел проклетото писмо толкова пъти, че почти го бе научил наизуст, но преднамерено бавно и внимателно разгъна листа с красивия почерк на Шарлот и зачете:
Както вече ви е известно, мистър Маркъл, искам вашето място да бъде заето от друг доверен човек. Това трябва да бъде човек, които има обикновена, ненатрапваща се външност. Искам човек, които може да върши работата си незабелязан и с когото ще мога да се виждам често, без да привличам вниманието или приказките на хората върху себе си.
В допълнение към обичайните задължения на един доверен човек, задължения, които вие изпълнявахте безупречно през последните пет години, трябва да ви помоля, сър, човекът, които препоръчате, да притежава и някои допълнителни качества.
Няма да ви занимавам с подробностите на положението, в което съм попаднала. Достатъчно е да кажа, че вследствие на някои събития, които се случиха съвсем скоро, имам нужда от решителен, енергичен и крайно предпазлив човек, в ръцете на когото мога да поверя моята безопасност. Накратко, този човек искам да бъде и мой телохранител.
Заплатата, разбира се, ще бъде висока. Затова, вместо да наемам двама мъже, реших, че ще бъде по-икономично да наема един човек, който ще изпълнява и двете длъжности…
— Да, да, спомням си много добре собствените си думи — прекъсна го раздразнена Шарлот. — Но въпросът не е в това.
Все едно не я бе чул, Бакстър продължи:
Затова ви моля да ми изпратите човек, който отговаря на горепосочените условия и е със съвсем обикновена външност. Всъщност той трябва да изглежда безобиден и мек като картофен пудинг.
— Не разбирам защо трябва да повтаряте всичко, което съм написала, мистър Сейнт Айвс.
Бакстър не отговори, а продължи:
Човекът трябва да е изключително умен и съобразителен, тъй като ще изисквам от него да прави обичайните дискретни проучвания. Но като мои телохранител, той трябва също да може да стреля добре с револвер, в случаи че събитията придобият неочакван неприятен обрат. И преди всичко друго, мистър Маркъл, както добре знаете, той трябва да е изключително дискретен.