Заради леля си Бакстър се бе съгласил да разбере как стоят нещата. Бе направил дискретно проучване, при което бе разбрал, че тайнствената мис Аркъндейл си търси нов доверен човек. Бакстър бе използвал тази възможност. Смяташе, че ако я убеди да го назначи на тази служба, той спокойно ще може да направи своите проучвания относно смъртта на Хескет. С малко късмет би могъл за кратко време да разреши този въпрос и да се върне към тишината и спокойствието на лабораторията си.
Маркъл въздъхна тежко.
— Истина е, че понякога работата за мис Аркъндейл може да ви осигури доста вълнения, но не мисля, че такъв вид работа би ви се харесала, мистър Сейнт Айвс.
— Нека аз сам да преценя това.
— Повярвайте ми, сър, ако толкова копнеете за вълнения, по-добре идете в някоя игрална зала.
— Не съм почитател на хазарта.
Маркъл изкриви лице в болезнена гримаса.
— Уверявам ви, че една шумна игрална зала би била несравнимо по-спокойно място от това да се въвлечете в работите на мис Аркъндейл.
Бакстър не се бе сетил за възможността Шарлот Аркъндейл да е кандидатка за лудницата.
— Вие наистина ли смятате, че тя е луда?
— Колко от познатите ви дами искат да наемат свой доверен човек, който в същото време да играе ролята на телохранител?
Отличен въпрос, помисли си Бакстър. Цялата тази работа изглеждаше повече от странна.
— Въпреки това бих искал да се опитам да заема тази служба. Очевидно е защо мис Аркъндейл се нуждае от доверен човек. Все пак нали вие се оттегляте и тя трябва да ви намери заместник. Но може би ще бъдете достатъчно любезен да ми обясните защо мис Аркъндейл се нуждае от телохранител?
— Как, по дяволите, бих могъл да знам отговора на този въпрос? — Маркъл захвърли писалката настрани. — Мис Аркъндейл е много странна жена. Служих при нея като неин доверен човек от смъртта на баща й, лорд Уинтърборн. Мога да ви уверя, че тези пет години ми се сториха най-дългите в моя живот.
Бакстър го погледна с любопитство.
— Ако не сте харесвали работата си, защо не напуснахте?
Маркъл въздъхна.
— Мис Аркъндейл плащаше изключително добре.
— Разбирам.
— Но трябва да призная, че всеки път, когато получавах от нея писмо с инструкциите й към мен, целият се разтрепервах. Никога не можех да бъда сигурен каква ще бъде следващата ми задача, а те бяха една от друга по-странни. И това беше, преди тя да си науми да прибави и задълженията на телохранител.
— Обикновено какви задачи ви поставяше?
Маркъл изстена.
— Изискваше от мен да правя дискретни проучвания за най-странните хора, по мое мнение. Ходил съм дори в най-северната част на страната, за да събирам сведения за един господин. По нейно нареждане съм разпитвал съдържателите на най-долнопробните игрални зали и вертепи. Разпитвал съм за финансовите сделки на хора, които биха били шокирани, ако научеха за нейния интерес.
— Наистина странно.
— И, разбира се, това е напълно недопустимо, тъй като така не би постъпила никоя дама. Давам ви честната си дума, сър, че ако тя не плащаше толкова добре, бих напуснал още на първия месец. Но мис Аркъндейл никога не бе изисквала от мен да играя ролята на неин телохранител. И за толкова съм благодарен.
— И нямате никаква представа за причината, поради която тя не се чувства в безопасност?
— Абсолютно никаква. — Столът на Маркъл изскърца, когато той се облегна. — Мис Аркъндейл не счете за нужно да ми се довери по този въпрос. Всъщност тя не считаше за нужно да ми доверява голяма част от работите си. Например, нямам никаква представа за източника на доходите й.
Бакстър умееше отлично да се владее, защото изражението на лицето му си оставаше спокойно. Един незаконороден, дори и издънка от аристократичен род, научаваше това умение още от най-ранна възраст. Затова и сега, без да издава интереса и любопитството си, Сейнт Айвс успя да запази израз на учтива заинтересованост при последните думи на Маркъл.
— Бях останал с впечатлението, че майката на мис Аркъндейл, лейди Уинтърборн, е притежавала значително състояние от първия си брак — отвърна предпазливо Бакстър. — Предполагам, наследството е преминало в притежание на мис Аркъндейл и сестра й.
Маркъл повдигна вежди.
— Шарлот ще ви остави да си мислите точно това. Но аз мога да ви кажа, че Уинтърборн прахоса всяко пени от наследството на Аркъндейл, преди да прояви достатъчно благоприличие да умре преди пет години. Смята се, че го е убил някакъв крадец.
Бакстър свали очилата си и започна да бърше стъклата им с носната си кърпичка.