Беше валял проливен дъжд и малката планинска рекичка, която пресичаше пътя, бърже набъбна, изпълни тясното суходолие и грозно замята разпенените си води около тънките подпори на дървеното мостче, което съединяваше срещуположните й брегове. Прииждането на водите стана внезапно, стремително и с такава бясна ярост, че мнозина от геолозите едва имаха време да приберат раниците си и да изтичат по мостчето, което жалко трепереше и скърцаше, като да беше обхванато от предсмъртни спазми. Само Андрей седеше приклекнал над минералогичната си торба и невъзмутимо опаковаше в книжки кристалите и камъните, които беше отломил през деня. Всеки къс той грижливо превързваше с канап и с червен молив отбелязваше върху обвивката поредния му номер. Срещу този номер в пътното му тефтерче личаха обяснения: място на намирането, посока на минералната жила, предполагаем състав.
Така той седеше на полегатия бряг, сортираше пробите си, а реката клокочеше все по-застрашително под него и мътните й води вече достигаха и пръскаха дъсчената настилка на моста. Още няколко минути, а може би още няколко мига, и всичко това щеше да рухне и да изчезне в разпенения въртоп.
На отсрещния бряг колегите му крещяха нещо, махаха му с ръка, сочейки моста, а Въльо Власев подскачаше като паток на късите си крака и му се заканваше с юмруци. Само партийният отговорник Павел Папазов стоеше настрана, гледаше го със замръзнала усмивка на устните си, а догарящата цигара пареше пожълтелите му пръсти и той не усещаше болка.
Когато и последният кристал беше опакован и номериран, Андрей се изправи, повдигна ципа на якето си, сетне нарами торбата и с широки и твърди крачки тръгна към моста.
— Назад! — дереше гърлото си Въльо Власев. — Стой!
Но реката ръмжеше, виеше и предупредителните викове на водача не стигаха до другия бряг, стопяваха се и заглъхваха на една крачка от него.
После всички утихнаха, замряха в очакване на най-лошото: той беше стъпил върху разлюления мост. Едва сега той като че ли се сепна от нещо, подвоуми се секунда-две, но не се повърна назад.
Минута по-късно подпорите изскърцаха за последен път, почернялото скеле въздъхна, гмурна се в дълбокото, сетне мигновено изплава отгоре и безнадеждно вдигна крака. Колове, греди и разчекнати дъски бяха понесени към равнината с лудешка бързина.
— Видя ли какво щеше да стане с тебе? — наскочи го настървено Въльо Власев, като напразно се мъчеше да скрие треперенето на кръглата си брадичка. — Ти си един безумец, това ще ти кажа аз и това ще си запиша в бележника, да знаеш!
А Павел Папазов стисна топло ръката му и го потупа по рамото.
— Смелчага! — усмихна му се той. — Търсач на редки преживявания. Герой!
— Нито съм безумец, нито смелчага — каза Андрей и облиза засъхналите си устни. Едва сега той започна да изпитва пристъпи на истински страх. — Аз съм просто един муден опаковчик… Аз винаги съм опаковал мудно моите камъни. Това е въпрос на сръчност.
Спокойствието, оптимизмът, който никога не го напускаше, сляпата увереност, която имаше в силите си — това бяха вродени, природни черти на неговия характер. Но той не ги съзнаваше, дори повече — смяташе, че природата го е лишила именно от такива черти. Той говореше малко за себе си, но заговореше ли — често можеше да се чуе: „Ех, ако бях малко по-спокоен!“ Или: „Ще се захвана с тази работа, разбира се, ама как ще свърши — един дявол знае!“
Беше син на учител по минералогия — възторжен човек, който до края на дните си твърдеше, и то с непоклатима вяра, че Родопският масив е „благословено от бога находище на мед и олово“ и че „в подземните недра на нашата чудно хубава татковина се крият несметни залежи от желязо и петрол“. Той умря в сиромашия, подиграван от колегите си, когато преподаваше из пловдивските прогимназии, и забравен от всички — Като пенсионер.
Може би любовта си към природата и влечението си по онова, което хилядолетия се таеше скрито в земните пластове, може би тия чувства бяха всадени у него от стария минералог. Но спокойствието, упоритостта, склонността му да се захваща с най-трудното — това беше дошло от майка му, една сладкодумна и весела жена, навремето ятачка и посестрима на много нелегални от Кючук Париж.