Събуди го резкият, тревожен звън на будилника.
Главата му тежеше — това беше от многото, невъздържано пушене през нощта. Наплиска се със студена вода, грабна чантата си и за да не събуди хазяите — прекрачи рамката на прозореца, спусна се по стената и по настланата с плочи пътека мина през двора и изскочи навън.
И така, като премисляше всичко, което се беше случило от снощи до тоя час, той стигна до квартирата си, но не побърза да влезе веднага, а мина няколко пъти край оградата — може би се надяваше, че станалото чудо ще се изясни от само себе си в тия няколко последни минути. Възможно беше и друго — тази негова нерешителност да произлиза от един особен страх: страха, който изпитва човек, когато в една решителна и несигурна игра хвърля последния си коз. А последният коз — това беше вероятността, безкрайно малката вероятност да открие върху масата си своя истински план.
Къщата имаше два етажа. Стаята на Андрей се намираше в партера и гледаше с широките си четвъртити прозорци на двора. Това беше просторна и светла стая с висок таван и стени, облицовани до половината със скъпо червено дърво. Личеше си, че навремето е служила за кабинет или за малък салон, предназначен за игра на шмен де фер, покер и бридж. Бившият собственик на къщата, един известен инженер, устройваше тук всяка събота вечер големи приеми. На горния етаж младите се забавляваха, танцуваха, а долу инженерът уговаряше сделките си, пиеше горчив джин, доставян му от чужбина, после заемаше мястото си в импровизираното „каре“.
Сега в две от партерните стаи живееше със семейството си директорът на бонбонената фабрика „Червена звезда“. Бивш сладкарски работник, голям майстор на „пияните“ вишни и млечните шоколади, командир на партизански отряд в ония години, бай Атанас беше весел човек в личния си живот, а в обществената си работа — придирчив, строг и честен до вманиаченост. Готов от все сърце да гладува, за да помогне някому в нужда, за един грам преразходвана захар в предприятието наказваше, ругаеше, вдигаше такава олелия, че и старият портиер се чувствуваше някак си виновен и се свиваше гузно в дъсчената си будка. Макар и да имаше право на три стаи, бай Атанас доброволно се отказа от едната: срам го беше да се шири „като чокоин“, когато толкова „млади и способни хора“ нямаха покрив над главата си. Човек на остроумни хрумвания в професията си, той си беше изработил проста, но своеобразна житейска философия, която най-често споделяше с дъщеря си: „Живей честно, стреми се да станеш най-голям майстор в службата си, а за правото дело — ако трябва — отивай на смърт с весела душа.“ Като се догаждаше какви са чувствата, които изпитва дъщеря му към Андрей, той издебваше, когато са заедно двамата, за да подхвърли: „Да съм жена — нула внимание не бих ти обърнал, докато не извършиш в геоложките работи велики дела. — И допълняше, като поглаждаше с ръка прошарените си мустаци: — Аз, да ви кажа ли, не правя за грош уважение на исторически личности например като Наполеона, но винаги ми е наум това, дето го е казал на войниците си. Сиреч — войник, дето не се стреми да стане генерал, такъв войник не чини дори петак. Преведени на наш език, тия думи означават: прави, струвай, но създай нещо голямо в тоя живот. Иначе за какъв дявол си се родил? За това ли, само да късаш подметки?“
Веднъж Андрей го беше запитал:
— Ами ти, бай Атанасе, към какви големи цели се стремиш?
Директорът на „Червена звезда“ кротко се засмя:
— Аз ли? Аз, момко, се стремя моите бонбони да са най-добри на вкус и най-евтини на цена.
Жена му, Севастица, една суха свищовлийка от някога имотно, но отдавна западнало семейство, която все още носеше косата си навита на кок, блуждаеше като сянка насам и натам и изпадаше в ужас, колчем видеше прах някъде по облегалките на столовете или захвърлена угарка от цигара върху пометените и излъскани плочи на двора. Макар и да ходеше вече толкова години из тоя двор, тя не можа да привикне със статуйката на голия юноша, дигната в средата на едно кръгло басейнче, където шуртеше през валежните месеци малък водоскок. Минеше ли покрай голия юноша от потъмнял бронз, свиваше устни и извръщаше глава.