На кино ходеше най-много веднъж, два пъти в годината, и то в ония изключителни случаи, когато на екрана се въртеше исторически или научноизследователски филм. В театъра не беше стъпвал още от студентските времена. Имаше едно развлечение — да играе домино с хазяина си — и една страст — да води подробни записки в бележника си за всичко онова, което намираше интересно и важно в своя служебен и ергенски живот.
За него може да се добави още, че по характер бе свадлив и затворен, че тайно в душата си копнееше за оня час, когато ще го назначат за началник на лабораторната служба, и че пак така — тайно в душата си — не вярваше твърде на младите хора, които имаха смело въображение и горещи сърца.
Денят беше чист и слънчев, топъл. Докато Въльо Власев спокойно прелистваше бележника си, инженер Спиридонов обиколи няколко пъти кабинета си, като мръщеше вежди и помахваше ръце, после се спря пред отворения прозорец и се загледа навън. От синьото поизбледняло небе грееше ярко обедно слънце, фасадите на насрещните къщи блестяха, сякаш бяха покрити с лъскави слюдени листа. Духаше топъл южен ветрец и клоните на възправения току под прозорците кестен потрепваха едва забележимо с вейките си, гъсто накичени с едри, свежозелени листа.
Слави Спиридонов примижа — напоследък очите му бяха започнали да сълзят от силната светлина. Той премести погледа си върху разшумената корона на кестена и сдържано, и някак тъй, от само себе си, тихичко въздъхна. Това чувство, че е затворен между четирите стени на канцеларията като птица в кафез, изпълваше душата му с досада, с противна горчивина. Навикът му да е сред природата го теглеше сякаш с куки навън. Но очите му сълзяха, слънчевият пек измъчваше зениците му, а в краищата на пръстите си усещаше някаква особена тръпчива студенина. Това бяха първите неприятни признаци на старостта, първите напомняния, че отсега нататък пътешествията, лагерният живот, странствуванията в пек и мраз из планините са неща, за които ще може само да мечтае.
Но Слави Спиридонов не беше сантиментален човек. Разбира се, сега той няма да пълзи из нагорнищата, а ще раздава на младите изследователи поуките от своя опит, ще вдъхновява усилията им и ще живее с техните успехи и победи — винаги млад по сърце въпреки старостта.
Така мислеше Слави Спиридонов, застанал малко наведен над прозореца, а Въльо Власев през това време слюнчеше пръстите си и съсредоточено прелистваше дебелия си бележник. Всъщност това не беше бележник, а тлъстичък тефтер, дълъг педя и половина, подвързан с кожена подвързия в жълто-кафяв цвят. Зелени копринени панделки разделяха тоя бележник на три части. Първата част Въльо Власев беше посветил на материалното снаряжение. Тук по азбучен ред той си записваше всичко, от което се нуждаеха изследователите: от компасите и торбите за събиране на минерали, от епруветките на подвижната лаборатория до цветните моливчета на картографите, линираната хартия и кутийките с кабарчета и карфици. Втората част на бележника съдържаше характеристики на геолозите. Тия характеристики бяха много лаконични и имаха горе-долу следния вид: „X — има нюх, има очи, но се увлича. Да му се вярва 70 на сто“. Или: „Y — бива го да лази по скалите, но има склонност всичко, що е жълто, да взима за злато. Ентусиаст. Неговите проби и заключения да се подлагат на лабораторна проверка“. Или: „Z — муден човек, но търпелив, солиден. Не се увлича, не се горещи. Борави добре със сравнителния метод, разбира химията. Да му се вярва 90 на сто“.
Третата част от бележника беше изпълнена със сведения от географски характер — скици на местности, наименования на реки, селища, върхове. Тук имаше и едно разписание на влаковете, като в скоби бе означен престоят по гарите, а сините кръстчета показваха ония места, където зиме можеше да се закуси с топла шкембе чорба, а лятно време — да се намери таратор и подсладена със захар лимонада.
Въльо Власев се прокашля многозначително и като видя, че началникът на службата се извръща от прозореца, събра вежди и започна с угрижен глас:
— Тази вечер, другарю Спиридонов, ние сме на път, а до тоя момент нашата материална част все още не е в пълен ред. Аз, както знаете, неведнъж съм имал случай да ви се оплаквам от домакинския отдел. Можете ли да си представите! Ние сме в навечерието на заминаването, а тоя наш отдел още не ми е представил две резервни дръжки за чукове и четири фитила за спиртни лампи номер 2. Ето — той почука с пръст върху гьонената подвързия на бележника си — тука съм отметнал с червен молив тия неща. А червените отметки означават, че поръчката не е изпълнена.